Можеше да ме подуши по някакъв начин. Разбрах това от начина, по който голямата му глава се въртеше и душеше стаята.
О, по дяволите. Мамка му. Щях да умра и нямаше да е бързо или безболезнено. Там имаше жив, огнедишащ, ядящ хора дракон, най-много на петнадесет метра от мен, а аз бях прикована за някаква греда като лошо, лошо куче. Поривът да изкрещя ме завладя, затова стиснах силно устата си, която беше изпълнена с топла, горчива слюнка.
Ноздрите на съществото отново се разшириха и дългата, гъвкава опашка зад него изплющя и доунищожи останалото от счупения прозорец. Наведено на четирите си крака, с прибрани крила, то повдигна глава и пристъпи напред, към моето скривалище.
Опитах се да побягна.
Инстинктът и адреналинът се разбиха в мен, изправих се и тръгнах да бягам към стълбите. В главата ми не остана ясна мисъл, само страх.
Отне две секунди на белезниците да се впият в крака ми и още половин, преди инерцията да ме повали на земята и да падна на пода с шумно, рязко тупване. Изкарах си въздуха и се обърнах по гръб, зашеметена.
Чух едва доловим звук, като издишване.
Видя ме. Тялото ми се вцепени от страх, умът ми подивя. Трябваше да стана. Да си намеря оръжие. Да се защитя. Вместо това лежах замръзнала на пода, чакайки. Чакайки проклетия дракон да ме изпече жива, чакайки да ме отхапе наполовина с ужасяващо мощните си челюсти. Бях виждала много хора да умират от дракони през последните години, затова знаех, че това нещо нямаше да се поколебае да ми откъсне крайниците като хищника, който всъщност беше.
Чаках края. Чаках огромните, остри зъби да се стегнат около плътта ми и да ме разкъса на парчета. Това е. Затворих очи.
И чаках.
И чаках.
Чух трополене. Сградата се тресеше с всяка стъпка, а аз останах напълно неподвижна. Можех да го почувствам близо до мен. Туп. Туп.
Туп.
О, по дяволите.
Миризмата на овъглено и подправки стана по-силна. Почувствах промяната на въздуха, показваща, че нещо голямо е застанало до — или над — мен.
Това беше. Стиснах юмруци, все още неподвижна, молейки се да бъде бързо.
Горещ дъх повя над мен. Кожата ми настръхна, спрях да дишам, спрях да мисля. Драконът бе над мен. Можех да почувствам муцуната му да се движи над главата ми, дъхът му разрошваше косата ми.
И глупаво, забравих дрехата си. Онази, която капитанът разпра, и която беше на няколко крачки от мен. Пуснах я, когато опитах да избягам, и сега драконът ме виждаше гола. Което беше тъпо, разбира се. Той щеше да ме изяде по един и същ начин, гола или облечена.
Муцуната се придвижи по лицето и врата ми и обърнах глава настрани. Ръцете ми бяха толкова здраво свити, че можех да почувствам как ноктите се впиват в дланите ми, но не смеех да мръдна. Трябваше да го нападна, да го принудя да свърши с това, но сега, когато краят бе толкова близо, бях ужасена. Не можех да направя нищо.
Дъхът на дракона опари голия ми корем, след което почувствах да се снижава все по-надолу.
Между бедрата ми.
Нещо в мен прещрака. Очите ми се отвориха. Ударих огромната златна глава, опитвайки се да го избутам от мястото, където се свързваха бедрата ми.
— Не!
Не би трябвало да ме послуша. Това нещо имаше размерите на кола. Но главата се вдигна и огромните златни очи ме погледнаха. Кожата ми отново настръхна и докато гледах, зениците на дракона се разшириха. Промениха се от дълбоко, тъмно черно до… златно. Още злато, по-дълбоко, по-бляскаво от златните ириси.
По дяволите. Прецаках се кралски. Сложих ръце на очите си, свих се на топка, притискайки крака към себе си. Чаках захапването на челюстите. Можех да чуя дрезгавото си дишане — единственият звук в стаята. Хипервентилирах. Не че имаше значение. Щях да бъда мъртва всеки момент.
…
… Всеки момент.
Беше тихо. Твърде тихо. Нищо не се случваше. Все още не бях мъртва. По дяволите. Трябваше… да отворя очите си и да погледна. Разтворих пръсти и погледнах между тях.
Не виждах дракон.
Това, което стоеше пред мен, ми изкара акъла.
С гръб към мен стоеше мъж. Косата му беше светлокестенява и се спускаше диво около раменете му, кожата му беше златистобронзова. Беше гол също като мен и не можех да не забележа, че имаше много стегнат, твърд, без линия на тена задник. Беше изпънал едната си ръка пред себе си и мърдаше пръстите си, сякаш никога преди не ги беше виждал.
Издадох звук на изненада. Не знаех какво очаквах да видя, но не беше това.
Той се обърна, за да ме погледне. Изражението на лицето му беше учудено, устните леко разтворени. Отново погледна дланите си преди още веднъж да снижи поглед към мен. Имаше нещо странно във външния му вид и открих, че очите му бяха със същия дълбоко златист цвят… точно като драконските.