Драконът… бе човек?
Вероятно си бях ударила главата, когато паднах. Или това, или драконът ме бе изпепелил бързо и не бях разбрала, че съм мъртва и мозъкът ми беше сътворил този секси задгробен живот. Може би, защото този човек бе като от мечтите ми. Моите мръсни, порочни мечти.
Той беше прекалено красив, за да бъде реален. Лицето му беше оформено като на статуя от музей, с високи скули и силна челюст. Нямаше брада, която да прикрива чистите линии на устата и правата извивка на носа му. Като цяло чертите му бяха големи, почти поразителни, но оставяйки ме с впечатлението за интензивна мъжественост. Косата му падаше на гъсти златни вълни под раменете. Малък бял белег пресичаше златистата му буза, кожата му беше изпъстрена със сянка в необичайни шарки, като люспи.
Той се надвеси над мен още веднъж, миризмата на дим и подправки се върна заедно с драконовия страх. В момента, в който разбрах, че той беше драконът, отново установих, че той бе напълно гол. Неговите мускулести, голи рамене се огъваха и забелязах, че са покрити с по-малки белези, а кожата му имаше почти преливащ се по цветове блясък.
Когато се срещнаха очите ни, в тях видях глад.
Той бе абсолютно гол.
И аз бях напълно гола.
И двамата бяхме напълно голи. Аз бях в капан.
Да, това определено бе зле.
Простенах и легнах отново на пода, веригата се стегна около глезена ми. Болка се стрелна през крака ми. По дяволите. Преглътнах стон от болка и се опитах да се измъкна. Всичко, за да избягам.
Умът ми препускаше. Как беше възможно сега драконът да бъде човек?
Човекът дракон се изправи и имах пълна гледка към… ами, всичко. Казах ли вече, че беше като антична статуя? Не помнех те да имат толкова голямо, ъъъ, оборудване. Във всичко останало обаче, беше като тях. Тялото му беше гладка маса от златни мускули и плочки. Раменете му бяха широки, със слаби бедра и като статуите, нямаше и един косъм или тлъстини. Той беше перфектен. На части от тялото му, шарката на кожата му, която мислех за люспи, всъщност беше извита сянка. Други части от него — като ръцете и гърба му — изглеждаха по-развити. Когато изви лакът, видях, че от кожата му се подават шипове.
Не можех да спра да гледам по-надолу, защото освен това беше с много голяма ерекция. Когато се наведе към мен, членът му почти ме докосваше. И там нямаше косми. В основата си беше дебел, почти до главичката, която имаше формата на гъба с кръг от люспи по края.
Добре, никога не бях виждала това на статуя.
Дойде до мен, ноздрите му се разшириха и ръката му ме хвана за врата и отпред, търсейки гърдите ми. Нямаше грешка — не искаше да сме просто приятелчета. Искаше секс.
Трепнах и ударих ръката му, преди да ме докосне по-надолу.
— Не!
Мъжът дракон ми изръмжа, устната му се накъдри, за да покаже зъбите му. Посегна към мен отново, сякаш предпочитанието ми да не бъда изнасилена бе някакъв вид неудобство.
— Не! — Ударих дланта му отново и след това се свих, когато невярващият му, ядосан поглед срещна моя. Беше като да ми казва тихо «Как смееш?».
Но аз щях да бъда изядена и бях сигурна, че не исках първо бъда изнасилена. Много сигурна, по дяволите.
Изръмжа ниско в гърлото си и опита да ме докосне още веднъж. Преди да докосне кожата ми ме погледна, чакайки да видя как ще реагирам.
— Не — за трети път бутнах ръката му. Изглеждаше сякаш ме изпитва, за да види какво ще направя. — Не ме убивай — прошепнах — става ли?
Той прибра ръката си. Странният дракон-мъж ме проучи за момент с интензивния си, властен и гладен поглед отстъпи заменен от разбиране.
— Не — отговори, повтаряйки думата, сякаш е изненадан. Докато гледах, отново огледа ръцете си, разтваряйки и свивайки пръсти, сякаш бяха непознати за него. Не можех да се спра и забелязах, че завършват със злокобно изглеждащи бронзови нокти. Сви дланите си още веднъж, след което посегна към мен отново. — Не?
Имаше голямо количество болка в тази сричка, така че емоцията ме хвана за гърлото. Изглеждаше сякаш бе намерил нещо, което винаги беше искал и е било откъснато от него. Обезпокоена, поклатих глава, сърцето ми туптеше толкова силно, че едва мислех.
— Не.
Гледаше ме за един дълъг момент, на лицето му се виждаха смесица от неудовлетвореност и нужда, след което прокара ръка през къдриците си.
Не можах да се спра, отдръпнах се.
Тя се страхуваше.
От мен.
Идеята беше немислима. Тази, да намеря половинката си — толкова ярка, толкова красива, толкова перфектна — и тя да се страхува от мен. Светлината й прогонваше черната лудост в душата ми и в момента я усещах далечна. Да виждам половинката си държеше мракът настрана. Тя караше чувствата ми да се връщат.