Главата му се наклони. Оголи зъби и цялото ми тяло затрептя. Изглеждаше толкова нечовешки, че не бях напълно сигурна дали човешката му форма беше реална. Може би съм си я представила. Може би имам някакъв вид психическо разтройство. Гледайки в очите на чудовището, нямах идея как някога съм си помисляла, че това е нещо друго, освен истински дракон — сто процентов убиец.
Сведе глава към мен и се отдръпнах назад, вдигайки ръце, за да се предпазя. Едно огромно златно око ме погледна, без да мига.
Дръпнах отново белезниците. Не помогна. Трябваше да избягам.
Това привлече вниманието на дракона. Побутна ме, главата му ме наклони настрани, докато разглеждаше белезниците, подуши ги. Отстъпих колкото мога, докато веригата не се изпъна и халката се стегна около окървавената ми кожа.
Голямата му уста се отвори. Сдържах един вик, когато хвана веригата, зъбите му драскаха крака ми и бяха опасно близко до това да пробият кожата.
Металът изхрущя. Веригата се отпусна.
Драконът седна назад на краката си и изплю остатъка от веригата.
Плъзнах се назад, падайки на дупето си, в бързината да се отдръпна. Не станах обаче. Просто стоях долу и гледах втренчено. Защо ме освободи?
Драконът се наведе и разроши косата ми, сякаш опитваше миризмата ми. Принудих се да остана неподвижна, въпреки че главата му беше толкова голяма, че можеше да ме преглътне на една хапка. Можех да пъхна юмрука си в една от големите ноздри, които ме душеха.
Тогава езикът на дракона се показа и ме облиза от корема до ключицата.
Е, това е приятелско… мисля.
Зениците му станаха черни.
Ох. Може би не толкова приятелско. Облиза ме отново, този път по-бавно и умишлено.
Не смеех да мръдна. Вътрешно потръпнах от усещането… и мокротата. Чувствах езика груб, като котешки, и ми напомни за огромната, с глава на гъба ерекция, която имаше по-рано. Внезапно близането не беше невинно, както и носа, душещ косата ми дори сега.
Опитоми дракона, ми казаха. Направи го за Форт Далас. Опитоми дракон — това нещо с размера на малък самолет, със зъби и нокти, дишащо огън и убиващо хора със стотици.
Определено бяха луди.
Сподавих писък, когато облиза рамото ми отново, след което се придвижи надолу. Опита се да бутне муцуната си между затворените ми крака, за да ме помирише, но не ги разтворих. Бях ужасена, но нямаше да позволя това. Бутнах носа му с ръка, клатейки глава.
— Н-не — казах му и добавих на ум «моля те, не ме яж».
Голямата глава се вдигна рязко, сякаш си спомни нещо, и докато гледах, зениците му се промениха от черно на златно. С рязко издишване драконът обърна глава и погледна към козата. Изгледа ме, обърна се и тръгна към животното. Просто знаех, че пак ще се опита да ми я предложи.
Но ми обърна гръб.
И бях свободна.
Плъзнах поглед към най-близкото стълбище, това, от което дойдох с войниците. Беше на петнадесетина метра, на един бърз спринт разстояние.
Имах само един шанс. Погледнах дракона, докато внимателно вдигаше козата със зъбите си.
Време бе да използвам шанса си. Изправих се на крака и побягнах към стълбите.
Ритнах очуканата врата и се втурнах надолу по стълбите. Задъхвах се, бях ужасена, пренебрегнах факта, че бях гола и боса — всичко, което имаше значение, беше да се махна от дракона. Сега, когато бях свободна, можех да се измъкна. Бягах по стълбите с висока скорост, успокоена, че бе толкова голям. Огромното му тяло беше твърде голямо, за да се побере в тясното стълбище, и затова щеше да остане на покрива, за да се оглежда за мен, докато аз мога да се скрия в отломките на улицата, докато бъде безопасно да…
Оглушителен рев на ярост прекъсна мислите ми. Ускорих стъпките си и се препънах на следващите няколко стъпала, паднах на няколко стъпки от отломките. Стъпалата се обърнаха и изкривиха в друга посока, станах и продължих да вървя. Не броях колко етажа бяха и сега си пожелах да го бях направила. Нямаше значение обаче. Не можеше да ме стигне. Знаех, че мога да избягам. Обратно при Ейми, казвах си. Обратно във Форт Далас. Обратно при безопасността.
Сградата се разклати и драконът отново изрева. Част от мазилката падна върху главата ми, парче от покрива — до мен. Преглътнах скимтене и продължих. Всяка стъпка ме отдалечаваше от дракона и ме приближаваше до сестра ми.
Докато слизах на долния етаж, всичко беше тихо. Спрях да си поема дъх, единственият звук идваше от гърлото ми. Вдигнах поглед към тавана, но вече не падаше мазилка. Драконът мълчеше. Дали не беше отлетял? Да се бе отказал от…
Нещо се заби отстрани на сградата.
Цялото нещо се разклати и почти загубих равновесие, килнах се към стената. Викът умря в гърлото ми. Не можех да издам звук. Не можех. Ако го направех, щеше да ме намери. Прилепих се към парапета и започнах да се спускам отново. Друго блъскане в стената, тухлите отвътре започнаха да се трошат. Стената хлътна, стълбите издадоха грозно, ужасно треперене под краката ми. Изскимтях, докато светът се рушеше от едната страна.