После се снижи, чакайки. Опашката му се движеше. Изцяло златният му поглед беше фокусиран само върху мен.
Не смеех да помръдна. Гледах го с широко отворени очи, чакайки. Наполовина очаквах да вдигне задницата си като котка, готова да нападне. Стълбището не беше далеч, но нямаше да стане нищо добро, ако побягна, най-малко поне в тази посока. Само щях да загазя. Опитах да се сетя за други опции и не ми хрумна нищо, освен една — да се хвърля от сградата. Погледнах небето непосредствено зад дракона и потиснах потрепване.
Ефективно, но не съвсем резултата, който исках. А аз исках да живея.
Драконът изръмжа ниско и ме стресна. Погледнах го отново и докато гледах, той се изправи и трансформира. Скоростта беше смайваща. Преди да мигна, беше отново човек. Или почти човек. Все още имаше тези рогове по слепоочията си и шарката по златната си кожа. Изправи се с красивото си, перфектно тяло, високо метър и осемдесет. Придвижи се точно пред мен, изцяло златните очи премигваха.
Подаде ми ръка.
— Не.
Не?
Какво «не»?
Погледнах го изненадана.
— Какво имаш предвид с това «не»?
— Не — каза отново бавно. Каза го необичайно, сякаш я опитваше и я намираше странна. — Не.
След което ме погледна, чакайки.
Имитираше ме. Казах «не» и той го запомни. Всъщност, казах му «не» много пъти. Не трябваше да е изненадващо, че я произведе. Вероятно не знаеше какво означава. За да опитам, пристъпих към стълбището.
— Не — повтори с предупредителна нотка.
Добре, може би знаеше значението й. Усмихнах се с ярка «кой, аз?» усмивка. Това бе просто друг похитител. Вместо дебелия кмет, сега имах дракон. Всичко беше наред. Просто трябваше да се справя с това.
— Добре тогава, ще играем на играта «не».
Той наклони глава, опитвайки се да разчете какво казвам, и пристъпи напред.
— Не — казах, вдигайки ръка да го спра.
Той спря, където беше, и се наведе ниско, жадният, гладен поглед в очите му гледаше право в моите.
Ъмм. Той беше наистина, наистина гол. Наклоних глава леко надолу, за да блокирам гледката към анатомията му. Когато седне така, е, лесно се виждаше, че беше ентусиазиран. Повече от леко ентусиазиран. Дали около мен постоянно бе възбуден? Господи.
— Значи, хей, говориш ли английски?
Веждите му се набръчкаха и се концентрира.
— Знаей… говвввв… лу… анле-ски.
Устата му се движеше бавно, с голямо преиначаване. Отново забелязах, че имаше чифт големи зъби, като на вампир. Или, ами, като драконовата му форма.
Е, това не беше успокоително.
— Предполагам, че това е не.
— Не — повтори.
— Правилно. Не. Отбележи си го — направих жест. — Това вече го разбрахме. Така че предполагам, че щом не говориш английски, не мога да те попитам дали ще ме убиеш и изядеш преди или след като ме изнасилиш.
— Иииизнасилиш — прошепна, изпробвайки думата.
Ау, по дяволите. Трябваше ли точно тази дума да пробва?
— Няма изнасилване — казах му. — Не. Изнасилването е лошо.
Очите му се присвиха и открих, че изобщо не е разбрал. На този етап разбираше «не», но «изнасилване» можеше да бъде всичко, което знае. И колкото повече думи му казвах, толкова по-ентусиазиран ставаше. Изправи се отново, придвижи се по-близо с бавно, спокойно движение, с внимателен поглед. Знаех, че ако се опитам да избягам отново, ще ме хване.
Бях заседнала тук.
Добре. Ако трябваше да се справям с това, щях да го направя. Не ме изяде, така че това беше плюс. И ме освободи от белезниците, което бе друг плюс. Може би не искаше да ме нарани, в края на краищата. Погледнах към мъртвата коза. Не беше успокояваща гледка. И когато спуснах ръката си, видях гигантската му ерекция отново, подсещайки ме, че щом драконът не ме беше изял не означава, че е безопасен.
Добре тогава. Време да станем приятели.
Помислих как да подходя към това. Не исках да го стресна, това беше сигурно. И не исках да мисли, че съм прекалено заинтересована. Прокарах поглед по тялото му, само в случай че си въобразявам. Може би бе нервен. Или не, ерекцията му не беше спаднала. Дебелата, тежка глава на члена беше покрита с предеякулационна течност.
Определено не беше нервен.
Изръмжа ниско, диво и животинско. Изненадана, срещнах погледа му и открих, че е видял как го оглеждам. И го харесва. Погледът му стана хищнически и се върнаха отново към черно, което ме притесни. Дори повече, когато започна да ме дебне бавно.
Мисли бързо, Клаудия, или ще свършиш по гръб за този дракон. Съзнанието ми препускаше и бързо докоснах гръдната си кост.