— Аз съм Клаудия.
Спря. Благодаря на Бога. Челото му се набразди, докато се опитваше да разбере думите ми. Изправи се и се изпъна. Направи стъпка към мен и посочи устата си, сякаш да посочи, че иска да говори отново.
Добре, комуникацията беше по-важна от секса. Това проработи. Докоснах гръдния си кош отново и произнесох бавно.
— Клау-ди-я.
Погледът му беше залепен за устните ми и повтори. Или поне опита.
— Клауууу-дя.
— Клау-ди-я.
Устата му се набръчка.
— Клау-дя.
Достатъчно близо. Усмихнах се и кимнах, посочвайки към мен.
— Клаудия.
След това посочих към него.
Той, обаче, не беше заинтересован да говори за себе си. Черният му поглед оглеждаше голите ми крайници и ниско тътнене започна да излиза от гърлото му отново.
— Клау-дя — каза и практически беше измъркване. Мога да се закълна, че членът му потрепна, когато каза името ми.
Ооопа.
Усмихнах се ярко към него.
— Клаудия.
След което посочих към него отново и отново, надявайки се да схване съобщението.
Очите на дракона отново станаха златни, което ме накара да въздъхна с облекчение. Мислех, че това означава, че е щастлив. Сложи голяма, ноктеста ръка на гърдите си и ги потупа.
— Каел.
Сричката беше бърза и трудна, почти като гърлен вариант на «Кайл». Повторих му го.
На лицето му се разля удоволствие и мога да се закълна, че мъжът измърка от удоволствие. Промъкна се малко по-близо.
— Клау-дя Каел — каза бавно с нисък, плътен глас и се приближи още по-близко.
Отидох назад и трепнах, когато застанах до стената. В капан като мишка. По дяволите. Той се приближи и затворих очи, надявайки се да ми даде приятелска драконова прегръдка или нещо такова.
Почувствах топлината на голото му тяло да се притиска към мен. Изгарящо горещ беше този дракон. Не бе изненадващо, като се има предвид, че диша огън, но да го почувствам срещу себе си беше изумително.
— Клау-дя — прошепна с този нисък, боботещ глас, след което се наклони и подуши косата ми, гушейки се.
Останах абсолютно неподвижна, несигурна какво да правя.
Ноктите му се плъзнаха през заплетената ми коса и когато отворих очи видях, че беше с хипнотизиран поглед. Очите му бяха златни, затова се успокоих. Докосването му беше достатъчно внимателно и беше спокоен. Може би не осъзнаваше, че ме е изплашил. Хората не навлизат ей така в личното пространство на другите. Той бе дракон. Може би при тях нещата бяха различни.
Толкова близо до него, той изглеждаше повече като човек. Изглеждаше близо до моите години, без бръчки. Пикантният му аромат беше приятен, а тялото над мен изглеждаше достатъчно човешко. Златната му кожа не беше люспеста, по-скоро изпъстрена. Беше странно привлекателно и исках да го докосна, за да видя как се чувства на допир, но бях доста сигурна, че щеше да го приеме за покана.
Каел прокара шепа от косата ми по носа си и вдиша рязко, ноздрите му се разшириха.
— Клау-дя — изръмжа и потърка лицето си във врата ми.
Това… звучеше така сякаш нещата отидоха малко прекалено далеч. И когато вдигна глава, видях очите му да стават черни отново.
— Плашиш ме — прошепнах.
Когато проговорих, вниманието му се върна към устата ми. Ноктите му минаха по устните ми, очарован. Бях облекчена, че докосването му беше достатъчно внимателно. Може би трябваше да кажа още.
— Страшен — казах, без да съм сигурна как точно да го предам. Реших да треперя и да се свия, преувеличавайки движенията. Свих се като кученце, след което го посочих. — Каел е страшен — и отново потреперих за по-добро разбиране. Не беше трудно да го направя, като се имаше предвид, че очите му станаха черни, докато разтриваше косата ми по бузата си.
Но когато посочих към него, разбиране проблесна на лицето му. Мигна към мен и черното се махна, отново златно.
— Клау-дя… не?
О, благодаря ти, Боже. Разбираше.
— Не — потвърдих и сложих ръка на гърдите му, за да го избутам.
— Не? — Захапа думата.
В стомаха ми се събра страх, но трябваше да го накарам да разбере.
— Не — гласът ми леко потрепваше. — Страшен.
— Клау-дя не — повтори Каел, гласът му беше изпълнен с гняв. Отдръпна се от мен толкова бързо, че трябваше да потисна писъка си от страх. Беснееше, яростно пресичаше стаята, след което спря и се обърна към мен. Докато гледах, сви юмруците си. Големите му рамене се тресяха, сякаш се опитваше да се сдържа. Отново започна да ръмжи ниско, отметна глава и изрева оглушително от гняв, толкова силно, че разклати стъклата.
Паднах там, където стоях, свивайки се на малка топка от страх. Увих ръце около главата си защитнически и сълзи от уплаха започнаха да капят по лицето ми. Бях толкова уплашена, че не можех да помръдна.