Тогава, разбира се, бях арестувана.
Реално в затвора не беше толкова лошо. Хранеха ме по-често, отколкото се хранех сама — веднъж дневно. Ако не бях толкова разтревожена за Ейми, вероятно щях да се наслаждавам повече на купичките с овесена каша. Мислейки за тях сега, огладнях още повече.
Винаги бях гладна.
Отново бутна козия крак пред мен и реших, че се нуждаем да разговаряме, преди да пристъпя към «суровото» и да опитам да ям това кърваво нещо.
— Каел — казах тихо. — Може ли да поговорим?
Ушите на дракона се наостриха и голямата глава се приближи толкова близо, че издишах и паднах назад, сепната. Той просто чакаше, голямата златна зеница беше съсредоточена.
Посочих към козия крак.
— Ще го изям, но не сурово.
Огледа ме, след това козия крак. След това отново мен.
Добре, не бързаме за никъде.
— Иска ми се да се промениш — прошепнах си. По някаква причина беше по-лесно да комуникирам с него, когато очите му не бяха с размера на гума за автомобил и втренчващи се в лицето ми. — Това е сурово и има кожа отгоре. Трябва да го сготвя.
Без отговор. Голямото око примигна, чакайки.
Добре. Това не работеше. Прехапах устна, мислейки, след което опитах друга тактика. Вгледах се в дракона, за да съм сигурна, че няма да скочи върху мен, след което се пресегнах за козия крак и го придърпах.
Той не помръдна. Всичко, което направи, беше да ме гледа съсредоточено.
Добре тогава. Огледах крака, докато го дърпах. Имаше разкъсано парче кожа, висейки там, където я беше разкъсал от тялото на козата. Преглътнах трудно. Не бях превзета. Виждала съм — и яла — животни убити от Земята на събирачите. Виждала съм хора да ги обличат. Хващала съм катерици и съм ги носила за продажба на производителите на яхния, защото да ги изям означава да хвърля пари на вятъра. Виждала съм как ги дерат и ги приготвят за ядене. Просто… никога не се беше случвало аз сама да дера месото си. Никога не бях имала възможност.
Предполагам, че сега това бе една голяма възможност. Или нещо такова. Добре. Изтрих ръце и се огледах, търсейки нещо, което да използвам като нож. Имаше счупени парчета стъкло, така че се придвижих към тях, за да взема едно.
Драконът веднага се приближи към мен, заставайки пред вратите на стълбището. Черен пламък се появи в очите му.
— Спокойно, голямо момче — казах му и си позволих да потупам носа му. — Просто събирам материали за рязане, нали? Научих си урока. Не отивам никъде.
При звука на утешителния ми глас, очите му отново станаха златни и се потърка срещу дланта ми, сякаш искаше да го докосвам още. Да, все още не бяхме толкова близки. Потупах го небрежно отново и тогава с бавни, преувеличени движения взех парче стъкло с размера на ръката ми. Погледнах към него, за да видя как реагира на факта, че бях взела оръжие, но Каел изглеждаше спокоен. Разгледах временния нож в ръката си. Беше много остро в единия си край и стоях много близо до Каел, навел глава надолу. Можех да го забия в едно от тези очи и…
И после какво? Да избягам, след като го раня? И къде да бягам? Стълбището беше разрушено. Харесвам или не, драконът беше единственият ми шанс да се махна от сградата. Предполагам, че беше добре, че искаше да сме приятели.
Побутна крака към мен отново и ме бутна с нос.
Изглеждаше сякаш наистина иска просто да се погрижи за мен. Добре, това вече официално бе странно. Казаха ми да опитомя дракон и мислех, че беше най-смахнатото нещо, което някога бях чувала. Сега… не бях много сигурна. Каел не действаше като другите дракони. Дали не бяха като хората, едно към едно? Това ли беше ключът? Ако се приближим достатъчно до едно от тези големи, убиващи зверове и го хванем сам, можем да станем приятели?
Може би това не беше толкова шантав план. Може би не бе сигурна смърт. Аз съм голям фен на несигурната смърт срещу сигурната.
Използвайки острието от стъкло, одрах козия крак колкото мога по-добре. Беше груба, кървава работа, и нямах в какво да избърша ръце. Бях гола, а дрехата, с която ме оставиха беше някъде наоколо, но бях твърде мръсна, за да си я сложа. Със сигурност не исках козя кръв по нея, така че просто избърсах ръце в кожата, колкото можах, и се надявах, че не разпространявам твърде много бактерии.