Но той бе нежен с мен. Люспестият му гръден кош беше като пещ, а ужасните нокти бяха толкова предпазливи да не ме наранят. Изглежда знаеше, че бях крехка, и се грижеше за мен още по-внимателно, за да бъде сигурен, че съм в безопасност. Беше странно, но чувствах непозната малка тръпка от това колко внимателно, колко близо, ме държеше.
Човече, наистина трябваше да съм гладна за внимание, щом ми харесваше дракон да ме прегръща.
Отново, може би не трябваше да се изненадвам — животът След бе труден и неприятен. Никой не беше любезен, защото да вярваш в някого можеше да те убие. Всеки, който ти обърнеше внимание, имаше задни мисли. Последното гадже, което имах, открадна цялата ни храна, която грижливо складирах, и след това никога не започнах друга връзка. Имах Ейми и Саша, но признавам, че понякога беше самотно. Понякога бе трудно да си този, който всеки търси, за да направи нещата както трябва.
Може би затова харесвах прегръдките на дракона, без значение колко нелепо изглеждаше. Контролът ми беше отнет. Всичко, което трябваше да направя, беше да спя и да оставя някой друг да се справя с нещата.
Дори и да бе дракон.
След миг колебание се отпуснах срещу него и затворих очи. Най-малкото беше топъл. Ръката ми мина по огромния му нокът и си спомних колко голям и страшен беше. Как едно грешно движение можеше да го накара да ме разкъса крайник по крайник. Може би драконовите гушкания не бяха толкова добра идея. Бях малко напрегната, когато се настаних в «леглото». Нямаше да заспя, разбира се. Твърде ужасена бях. Но поне щях да се топля.
И в момента, в който затворих очи, се отнесох.
Едва се осмелявах да дишам, докато Клау-дя си почиваше срещу мен и дъхът й ставаше все по-равен в съня. Всяко парченце вътрешна сила ме държеше да не заровя нос в мекия облак на косата й и да поема мириса й. Да я имам тук, сгушена срещу мен, беше като най-хубавия подарък. С дланите й върху люспите ми, умът ми се чувстваше чист и ярък, не наводнен с лудост. Беше толкова отдавна и трябваше да благодаря на нея.
Моята Клау-дя. Моята половинка.
Все още не се беше превърнала в бойната си форма. Мисля, че няма такава и с всеки изминал миг действията й потвърждаваха подозренията ми. Това я правеше още по-деликатна и означаваше, че трябва да бъда по-бдителен в задачата си да я пазя в безопасност. Не можеше да говори с мен чрез ума си. Пресягах се към нея няколко пъти, дори когато бяхме много наблизо един до друг, и не достигах до нищо. Ако беше Драконѝ, умът ми щеше да докосне нейния и щяхме да си комуникираме чрез мислите си.
Но ако беше Драконѝ, щеше да бъде толкова полудяла, колкото и останалите ми хора. Мислите й щяха да бъдат проядени от гняв и тъмнина. Бях горд, че беше различна.
Повече от всякога копнеех да я бележа, да я направя своя. Не исках нищо повече от това да се превърна в двукраката си форма и да се увия около нея, както би направила половинка. Да я държа близо и да потъна в топлото й, желаещо влагалище. Но не можех. Не още, не и докато се страхува от мен. Нямаше да я докосна, докато не ме пожелаеше. Дотогава щях да се наслаждавам на малките радости. Фактът, че спеше толкова мирно срещу мен, беше удовлетворяващ. Мисля, че щях да загубя здравия си разум, когато избяга — в този момент бях близо да се пречупя. Почти се пречупих за втори път, когато падна от ръба на странната скала, но бях в състояние да я върна назад при безопасността. Лапите ми се свиха още повече около нея, когато си припомних страха. Толкова близо, и да я загубя точно след като съм я открил.
Клау-дя издаде мек звук в съня си, протестирайки срещу хватката ми.
Незабавно отпуснах нокти. Тя премести тялото си и притисна буза към люспите ми, извивайки тялото си срещу моето. Малка, уморена въздишка се изплъзна от нея и исках да я захапя от въздуха и да я задържа. Чувствах сърцето си изпълнено. Завършено.
Щях да направя всичко, за да задържа това. Да задържа нея.
Всичко.
Събудих се от слабия звук на нещо, което се вълнуваше, и бях изненадана да видя, че слънцето грееше ярко и птици чуруликаха в далечината. Цяла нощ ли съм спала? Въпреки че бях гола, мръсна и прегръщана от дракон? Предполагам. Дори сега, бузата ми лежеше на привлекателно топлите люспи на предния му крак, ръката и кракът ми бяха върху него, сякаш беше голяма възглавница. Дори не се смутих. Спах твърде добре.
Изправих се, махайки мръсната си коса от очите, и погледнах лицето на дракона. Каел беше нащрек, главата му изправена и скована, очите му бяха нещо средно между черно и златно. Докато гледах, от едната му ноздра се появи струя пара и дългата му опашка биеше някъде далеч зад нас, разбутвайки отломки. Това трябва да е звукът, който ме събуди.