Каел продължаваше да се притиска към ръцете ми и ниското ръмжене в гърлото му стана по-нежно.
— Господи. Добре, добре, ако ми намериш вода и ме оставиш да се изчистя, кълна се, че ще те оставя да ме целуваш толкова, колкото искаш.
Той наклони голямата си глава. След това гърбът му се изви и премина в човешката си форма. Златокожият мъж беше легнал на земята и се изправи на крака с всичките си гъвкави движения и невероятно тяло.
Присвих очи.
— Ти сигурен ли си, че не говориш английски, голямо момче?
Кехлибарените му очи ме наблюдаваха с топлина и не малка страст.
— Клау-дя — прошепна с дрезгав глас, пресягайки се да ме докосне.
И потрепнах от обещанието в това.
— Първо водата — казах. — Ще бъда много по-податлива, когато съм чиста.
Да се опиташ да убедиш един свръхзащитаващ мъж дракон, че няма да избягаш, не беше лесна задача. Освен това, нищо свързано с комуникацията с Каел не беше лесно. Всеки път, когато направех крачка настрани, сякаш не ми вярваше, че няма да избягам. Не можех да го виня — защото наистина бях пробвала да избягам, но раздразнението вече надигаше грозната си глава в мен. Той не разбираше, че ще остана с него, независимо дали ми харесва или не.
Не можех да спра да мисля за войниците от Форт Далас. Те стреляха по мен, когато Каел не ме пусна. Дали не бяха получили заповеди от кмета да ме убият, ако не успеят да ме върнат? Или действаха на своя глава? Не знаех, и докато нямах отговори, за мен не беше безопасно да се връщам вкъщи.
Точно сега Каел бе единственият избор, която имах, дори това да означаваше да нямам много време за усамотение. Или, ами панталони. Щях да бъда щастлива и с двете.
Прекарах времето си в проучване на новата сграда или най-малко на този етаж. Бях доста сигурна, че Каел нямаше да допусне да се приближа до стълбище отново. Всичко беше наред. Загубих тази привилегия. Това приличаше на офиссграда и освен това беше в доста добро състояние, така че крадецът в мен се надяваше да открие нещо полезно, дори и да не бяха панталони.
Наистина, наистина не исках да съм гола повече. Или обувки. Обувките щяха да бъдат добре. Замислих се печално за дългата, скъсана дреха, която остана в последната сграда. Щеше да стане на саронг. О, добре. Щях да работя с това, което имах, а точно сега имах една голяма празна сграда. Така че си избрах една купчина с боклуци и отворих една врата, оглеждайки се с интерес. Каел обаче не ме остави да отида никъде сама; на всяка врата, която отварях, се появяваше сянката на голямата му глава, която закриваше светлината. Беше малко досадно, но щях да действам така, тъй като нямаше да ме остави скоро.
И наистина не исках да ходи някъде другаде. Ако хората имаха оръжия, предполагах, че ще остана с драконите. Или поне с този дракон.
Най-накрая намерих баня. Успех! В по-голямата си част беше цяла — нямаше дупки в стените, без пукнатини в пода. Едно от отделенията за душа беше паднало и имаше голяма дупка в тавана, но беше добре. Обърнах се към Каел.
— Нуждая се от малко време тук сама, става ли?
Той потри косата ми.
Да. Добре. Преминахме през серия от пантомими, включващи много малко думи и много жестове. В крайна сметка мисля, че той разбра, че се нуждая от няколко минути за себе си и че няма да ходя никъде. Когато внимателно затворих вратата на банята, той не избухна от гняв от другата страна. Беше тихо. Успокоена, огледах банята и отделих няколко минути да използвам удобствата. Когато бях готова, се насочих към голямото огледало зад мивката. Беше напукано и мръсно, но можех да видя отражението си… и почти ми се прииска да не бях. Човече, изглеждах отвратително.
Лицето, което ме гледаше, беше човешко, но едва. Изглеждах раздърпана и малка, и за момент си помислих, че гледам Ейми. Толкова отдавна не се бях виждала, че едва можех да се разпозная. Вече не бях тийнейджърката с ярки очи, която си спомнях. Жената, която ме гледаше, беше с изплашен поглед и слаба, леко агресивна и много победена.
Не беше Ейми и от това ме заболя сърцето. Сестра ми. Надявах се да е добре.
Очите на момичето в огледалото се вдигнаха и се ударих по бузата, преди сълзите ми да потекат. Това просто остави друга мръсна следа по кожата. Бях покрита с огромни натъртвания и тънък слой мръсотия. Имах драскотини навсякъде, косата ми беше оплетена с листа и прах от гипсокартон. Докоснах една от синините и трепнах. Беше голям срам, че нямах вода да се измия или да пия. Тоалетните бяха празни и не знаех дали мивките работят. Толкова много водопроводни инсталации във Форт Далас изчезнаха без подходящата поддръжка.