По импулс се приближих и завъртях един от ръждясалите дръжки на мивката. Тръбите в стените застенаха и задрънчаха и чух как Каел изсумтя и се промени в драконовата си форма от другата страна, без съмнение готов да ме спаси. След момент, водата избълбука и се изля от кранчето. Отначало беше кафява и мътна, но после стана кристалночиста, и въздъхнах от удоволствие. Вода. Течаща, вкусна вода. Бях толкова жадна. Сложих ръце под струята, за да пия, след това се сепнах от мръсотията по ръцете си. Първо трябваше да се почистя…
Вратата на банята се отвори. Удари се в отсрещната стена, плочките се счупиха от силата на удара. Каел в човешка форма нахълта вътре, очите му бяха черни, зъбите оголени.
— Всичко е наред — казах, отстъпвайки назад. — Просто вода. Обещавам. Нищо лошо.
Той ме погледна, след това пуснатия кран. Носът му потрепна и беше почти смешно да се види как разбра, че се бе паникьосал за нищо. Наведе се към водата, подуши я отново, и се изправи.
— Клау-дя — изръмжа с дълбок глас.
— Точно тук — казах, като кръстосах ръце върху гърдите си развеселена. — Не позволявай на тази вода да ме убие.
Той реагира на усмивката ми с негова собствена и се приближи с дебнене, което накара кожата ми да настръхне по начин, който не беше причинен изцяло от страх. Голямата, ноктеста ръка ме погали по ръката.
— Клау-дя Каел.
— Да, да. Клау-дя няма да ходи никъде без Каел — казах, потрепервайки от внимателното докосване. Отстъпих и посочих водата. — Клау-дя просто иска да пие и да си вземе бърза баня, ако може — приближих се до водата и с жестове показах миене и когато не ме спря, сложих ръце под чешмата.
О, Боже, беше невероятно. Водата беше хладка и чиста, и с нея измих дланите и ръцете си, а когато мръсотията вече я нямаше, подложих ръцете си и пих, докато вече не можех повече. Имаше стойка със стари хартиени кърпички наблизо, която беше изкривена от въздействието на стихиите, но взех няколко и ги намокрих, след което избърсах мръсното си тяло.
В огледалото можех да видя как Каел ме гледа с интерес. След момент се приближи, напълни шепи с вода, след което внимателно я изля върху ръката ми.
— Да — казах, стараейки се до колкото мога да го игнорирам. Потреперих от странната смесица от страх и удоволствие. Едновременно харесвах и мразех това, че той искаше да се грижи за мен. Мразех, че бях толкова самотна, че дори драконово внимание беше вълнуващо. Трябваше обаче да остана фокусирана. Имах вода и исках да приключа по-бързо с «къпането», преди да свърши.
— Мия се, защото съм мръсна.
Той ме гледаше, след това докосна мократа ми ръка, галейки кожата ми с пръсти.
— Клау-дя.
Замръзнах, спирайки да се почиствам. Тонът му накара косата ми да се изправи. Навсякъде настръхнах. Имаше някаква дрезгава нотка в гласа му. Погледнах го, но той просто се пресегна за хартиените кърпички, които държах в ръцете си и внимателно изми ръката ми. Търкаше ме леко и нежно, като внимателно избягваше раната ми.
Оставих го, защото какво друго можех да направя? Разбира се, той беше малко, ами, ентусиазиран, но беше мил и покровителствен. Да го избутам с ядосано «не», когато е мил, щеше да подложи търпението му на изпитание и да направи очите му черни.
И добре, може да бе странно, но докосването му беше наистина приятно. Пръстите му бяха топли и ласките му едва ме докосваха по начин, който не беше заграбващ, а оценяващ. Изследователски. Когато стана ясно, че няма да сграбчи част от мен, която не искам да бъде сграбчвана, се успокоих и го оставих да продължи. Щом прокара мокрите кърпички по раменете ми се обърнах, за да му дам достъп до гърба си, вдигайки мръсната си коса, за да му помогна.
— Благодаря — прошепнах, гледайки в огледалото.
Имаше голяма ерекция. Имам предвид, разбира се, че имаше. Мъжът изглежда винаги беше възбуден. Но погледът му бе съсредоточен, сякаш беше решен да бъде най-добрия мияч на рамене. Бе очарователно мило.
Странно, но вече не се страхувах от него. Каел беше внимателен и грижлив, и въпреки очевидната си възбуда, не бе направил нищо в тази посока. Дори къпането досега бе доста невинно. По някаква причина гледаше на мен като негова и бе решен да се грижи за мен. Имаше и по-лоши ситуации от тази.
Пръстите му се плъзнаха надолу по гръбнака ми и потреперих от лекото докосване, кожата ми настръхна.
Казах ли, че миенето беше невинно? Защото изглежда, че щеше да приеме обрат…
Най-странното бе, че намирах докосването му за… интригуващо. Приятно. Зърната ми бяха твърди и потреперих на място, като се чувствах малко некомфортно от реакцията на тялото си. Възбуждах се от докосването му? Господи, какво не ми бе наред? Той е дракон и наполовина мъж. И съм напълно сигурна, че беше убил повече хора, отколкото аз съм обирала. Той определено бе враг. И все пак… докосването му ме караше да се чувствам задъхана и тръпнеща. Сякаш нямах търпение да видя какво ще стане, ако свали ръката си по-ниско.