Може би беше минало прекалено дълго време, откакто някой ме бе докосвал с доброта, и затова се възбуждах. Или беше някакъв вид перверзна драконова версия на Стокхолмския синдром.
Каел обаче, не съзнаваше тревожните ми мисли. Отново подложи кърпичките под течащата вода и ги притисна към другата ми ръка. Докато го правеше, издаде този нисък, боботещ звук… и след това спря. Когато го погледнах видях, че се взира в дългата, червена линия от куршума. Не бе повече от дълбока драскотина, но докато гледах, очите му започнаха да почерняват, и знаех, че се разстройва.
— Всичко е наред, Каел, не боли, наистина — усмихнах му се с ярка усмивка. Болеше, но това да полудее щеше да «боли» много по-лошо. — Почти нищо не е.
Очите му се избистриха до златно и погледна към мен.
— Добре съм. Наистина — когато очите му пак потъмняха, реших да рискувам. Докоснах брадичката му и го погледнах в очите. — Имам нужда да си спокоен. Обещавам, че съм добре.
— Клау-дя — гласът му беше дрезгав, разстроен.
— Знам. Клау-дя е добре, кълна се — умът ми превъртя сцената, когато той отхапа половината войник, отново и отново. Защо малката ми рана имаше такова значение, че да разкъса на две някого? Защо бях толкова важна? Защото съм момиче? Или бе нещо по-дълбоко? Не знаех какво да мисля.
Каел се наведе да почисти раната и докосването му беше съвсем нежно. Много внимаваше да не ме нарани и когато приключи, се наведе и леко прокара устните си по драскотината. След това ме погледна, сякаш се извиняваше. Очите му отново потъмняха.
— Виждаш ли? — Леко трепереше гласът ми. — Няма никакъв проблем.
Той прокара пръстите си по вече чистите ми рамене и отново притисна уста. Този път, очите му останаха златни и фокусирани върху мен.
Не можах да се спра. Простенах, докато мълнията на удоволствието премина през мен. Може би беше от интимността на момента или имаше нещо във въздуха, но изтръпнах от докосването му. В отговор чувствах вагината си гореща от нужда и гърдите си стегнати. И изведнъж почувствах мокрота между бедрата си и копнеж дълбоко в сърцевината си.
Докато гледах, ноздрите му се разшириха.
Преди да мога да реагирам, Каел ме бутна към мивките с ниско ръмжене.
Издадох лек писък, когато отзад се докоснах до мрамора и тогава се притисна между бедрата ми, твърдата дължина на пениса му се триеше срещу дамските ми части.
И се чувствах… добре. Не бях уплашена, а възбудена.
О, Боже, наистина не бях наред с главата, нали? Напълно болна, след като се наслаждавах на начина, по който се чувствах, когато той ръмжеше ниско и търкаше члена си срещу жадуващата ми женственост. Луда, че се наведох напред и потърках зърната си срещу гърдите му. Да направя това ме накара да се почувствам невероятно, и изпрати лек шок през тялото ми карайки ме да поема рязко дъх. Той държеше краката ми широко отворени, дланите му стискаха бедрата ми и нямаше нищо по-лесно от това да се плъзне в мен и да ме чука с масивния си член.
Лицето му се снижи към моето и хвана челюстта ми, карайки ме да го погледна. Очите му бяха черни от нужда.
— Клау-дя — изсъска и потри голямата си дължина по хлъзгавите ми гънки. Беше въпрос, на който той искаше отговор.
Оставяше го на мен. Ако кажех името му щеше да го приеме като съгласие и щеше да ме изчука точно тук, точно сега. И… тогава какво? Да ме изостави както войниците го направиха? Да ме разкъса наполовина, докато гневът му не се засити и да остави парчетата да паднат на земята?
Не можех да помиря двете му половини. Едната беше милата, нежна половина, която беше почти човешка… и лудият дракон с черни очи. Нямах представа коя щеше да се появи, ако правехме секс. Нито коя щях да получа след това. Дали щях да загубя привлекателността си, веднъж щом желанието му бъде удовлетворено?
В мой интерес беше да не позволя това да се случи, без значение колко много го исках самата аз.
Така че поклатих глава.
— Не.
Каел издаде почти човешко изсумтяване и се дръпна от мен, оставяйки ме слаба срещу мивката. Трябваше да съм облекчена. Трябваше. Вместо това чувствах просто… празнота.
Беше напредък. Трябваше да си напомням това.
Тъмнината ме разяждаше по краищата, но се принудих да я игнорирам. Мислех за Клау-дя и зелените й очи, облака от червена коса. Караше ме да се губя в порива за белязване. Да се върна в странната пещера, в която се криеше, да я бутна срещу камъка и да я бележа като моя. Да я опитам. Да предявя правото си над нея. Да я ухапя и да й дам огън за кръвта й, който щеше я маркира като моя.