Аз бях търпелив Драконѝ. Обикновено. Но около Клау-дя губех контрол. Тя караше емоциите ми да подивяват. Не беше изненадващо. Откакто бях издърпан в това проклето място, не чувствах нещо различно от диви емоции, повечето от които яростни. С Клау-дя наоколо, сетивата ми са подложени на друг вид атака.
Нуждаех се от нея. Копнеех за нея.
А тя все още се страхуваше от мен. Не толкова, колкото преди, но страхът все още го имаше.
Напредък. Каза ми «не», но можех да подуша възбудата й. Можех да видя как очите й се разширяват, когато я докосвах. Може би невинаги щеше да ми казва не.
Нямах намерение да й се нахвърлям. Просто щях да я изучавам, докато се грижа за нея. Позволи ми да я докосна и това беше спомен, който щях да пазя грижливо. Да се грижа за половинката си беше удоволствие и не исках нищо повече от това да продължа да го правя в продължение на часове. Но в момента, в който усетих възбудената й миризма, загубих контрол. Само вкусът на женствения й аромат беше достатъчен да избута здравия ми разум настрани и да ме доведе до ръба отново. Единствено знанието, че щях да я загубя завинаги, ако я принудя да се обвърже, ме задържа от това да се притисна дълбоко между бедрата й.
Възбудата й обаче ме изненада. Женските от моя вид не се възбуждат, освен ако не са били победени в битка. Но Клау-дя? Тя отговори на нежни докосвания и привързаност.
Можех да бъда нежен с нея.
И да съм търпелив.
Дотогава трябваше да я оставя сама. Махнах се от стаята и заех най-високата точка, така че можех да наблюдавам едновременно небето и мястото, където беше половинката ми. Щеше да ми даде нужната дистанция, така че да не подушвам възбудата й отново и да загубя контрол. Точно сега се нуждаех от целия си контрол.
Все още нямах смелостта да напусна безопасността на банята.
Завърших импровизираната си баня, като ръцете ми трепереха през цялото време. Всеки път, когато прокарвах една от кръглите хартиени кърпички по кожата си, си спомнях интереса на Каел и концентрацията му, докато ме миеше и не можех да спра да треперя. А най-лошото? Не треперех от страх. Но възбудата не беше нещо хубаво — той загуби ума си в момента, в който станах мокра, което означаваше, че може да го подуши. Не можех да позволя това да го влудява. Избърсах се между бедрата, объркана от собствената си възбуда и повече от леко раздразнена. Това не беше правилното време да се случи. Сега трябваше да съм студенокръвна кучка. Трябваше да задържа нещата каквито бяха, докато станеше безопасно да се върна във Форт Далас и след това да си взема една почивка от всичко това. Кметът беше променил мнението си. Дори и да не бе вярно и да бе капан, все още трябваше да се върна и да взема Ейми. Каел просто трябваше да си намери друго момиче, което да задържи.
Голям мъж дракон с горещи кехлибаренозлатни очи и властни милувки, които ме карат да изоставя цялата си разсъдливост? Не беше част от сделката.
Бях луда да се възбуждам от първия срещнат. Той беше убиец. Дракон. Напаст, която унищожава Земята и причина голяма част от човечеството да бъде затривана в продължение на години. Само чист късмет и решителност бяха причините аз и Ейми да не сме сред милиардите загинали.
Драконите бяха врагове.
Нямаше значение, че Форт Далас искаше да го «опитомя». Какво да правя с него, когато го направя? Да му кажа да си ходи? Няма начин. По начина, по който се въртеше около мен никога нямаше да се съгласи, освен ако не съм с него. Дори сега се обзалагах, че се спотайваше зад вратата и само чакаше да изляза от банята.
Драконите бяха убийци. Трябваше да го запомня. Повтарях си го отново и отново, докато свърших с банята, след това измих косата си в мивката колкото можах и се опитах да разплета най-големите възли. Когато не можех да остана повече в банята, погледнах към вратата и я отворих предпазливо.
Каел беше свит на върха на отломките, изглеждайки величествен и жесток в човешката си форма, както би изглеждал и в драконовата. Оглеждаше небето и в момента, в който отворих вратата, погледна към мен. Очите му бяха спокойни, изцяло златни. Най-малкото това беше добре.
Усмихнах се приятелски, докато затварях вратата зад себе си и вдигнах глава отново. Той слезе от малката си планина, движейки се към мен с властни крачки. Когато беше пред мен ме огледа бързо, подуши ме и докосна мократа ми коса, като я търкаше между пръстите си.