Вместо това стоеше тук, флиртувайки с мен по странния си драконов начин. Закачлив.
Каел отново прокара пръсти през косата ми и се наведе към мен. Затворих очи, чудейки се дали ще ме целуне, и ако го направи, какво щеше да бъде чувството. Дали драконите знаеха как да се целуват? Ако не знаеше, щеше ли да ми позволи му покажа? Представих си реакцията му към мен, когато постави устни върху моите.
Но той само се наведе и вдиша, душейки косата ми сякаш бе най-доброто нещо, което някога беше подушвал.
— Клау-дя — прошепна отново, гласът му беше дрезгав и нисък.
Глупава тръпка на желание се плъзна през мен отново. Възбуждах се от дракон и това беше малко притеснително. Не беше напълно човек, дори и в тази си форма — височината и тялото му определено не бяха нормални, силните линии на лицето му и нашарената му кожа привличаха вниманието. Заострените шипове? Да, не бяха нормални. Но за мен започваха да стават такива. Когато го погледнех, не виждах нищо странно в него.
Беше просто Каел.
Отдръпнах се от него и напуснах банята, насочвайки се обратно към основната част на сградата. Потрих ръце, докато вървях, но не погледнах назад. Не беше нужно, защото знаех, че Каел беше зад мен, само на няколко стъпки. Ако бях останала още малко в тази баня, нямаше да мисля за вода. По някаква причина, когато и да влезем в малка стая, той се приближаваше към мен. И когато го направеше, ми беше трудно да се концентрирам върху каквото и да е друго, освен върху близостта му.
По тази причина промених обстановката.
Излязох на главния етаж в басейн от слънчева светлина. Стъпих в нея и вдигнах лице нагоре, затворих очи и попих топлината на слънцето. Покривът тук свършваше, но стените бяха почти запазени, и вместо да се чувствам като плъх в капан, беше почти като голяма слънчева стая. Харесваше ми. Сградата беше пълна с разхвърляни, разрушени от времето хартии, но не беше бъркотия от метал и бетон като предишната. Харесвах дори зеленината, която беше започнала да пълзи по всеки сантиметър от наличната повърхност. Беше почти красиво, колкото нещо обгоряло във Форт Далас може да бъде.
И все още мислех какво ли би било да целуна Каел. Да му се не види.
— Клау-дя — повика ме той, гласът му беше закачлив. Трепнах от игривия звук и се обърнах към него. Беше на две крачки зад мен, както си и мислех, и когато се обърнах, той ме придърпа отново, като се ухили, сякаш сме играли на гоненица и е успял да ме улови. Облизах устни, върховете на гърдите ми бяха притиснати към неговите, и устоях на желанието да се потъркам в него. Да направя това беше Много Лоша Идея. Казах си, че това трябваше да е Стокхолмският синдром. Трябва да е. Когато очите му станаха черни, все още ме плашеше.
Но в същото време… бях очарована от факта, че бях центърът на вселената му. Може би бях гладна за внимание или привързаност в свят толкова брутален и коравосърдечен, че дори привързаността на чудовището изглеждаше обаятелна. Знаех, че не бях наред. Просто… не бях сигурна, че ми пука.
Толкова голяма част от живота След обхваща един ден, едно ядене за момента. Нямаше дългосрочни планове. Нямаше надежда за бъдещето. Имаше просто оцеляване до утрешния ден.
Толкова ли беше грешно да искам малко закачлива привързаност? Разгледах Каел, голямото му тяло, притиснато срещу моето, докато той се гушеше в шията ми. Миризмата му беше в носа ми, кожата му се триеше срещу моята. Нямаше да отнеме много време да го окуража. Малко търкане срещу дебелия му член, притиснат срещу стомаха ми и щях да се озова срещу стената…
И този път нямаше да приеме не за отговор.
Трябваше да ненавиждам тази мисъл. Да съм отвратена от нея. Вместо това накара тялото ми да се изпълни с удоволствие. Представата Каел да ме бутне срещу стената и да плъзне голямата си ерекция в мен накара пулса ми да се забърза, а тялото да ме заболи от копнеж, някъде дълбоко.
Той се скова срещу мен и разбрах, че улавя миризмата ми във въздуха.
— Клау-дя — изръмжа ниско. Познавах този звук. Мислеше си, че го дразня. Странно как моето произнесено грешно име изведнъж имаше толкова много значения.
Но аз не исках да го дразня. Не и наистина. Аз също бях любопитна относно него и продължавах да мисля какво би било да се целунем. Ако го оставех да ме докосне. По някаква причина не мислех, че ще ме нарани. Не и ако бе под контрол. А той се контролираше през целия ден. Много смело плъзнах ръце надолу по гърдите му. Тялото му беше твърдо срещу моето, като голяма част от него бяха мускули. Беше огромен. Наистина гигантски. Беше висок, но освен това и широкоплещест, но не дебел. Погледнах го и видях, че очите му пак почерняха, въпреки че златното проблясваше. Бореше се.