Ако го направех — ако й дадях огъня си, — другите дракони никога нямаше да ме предизвикват. Ароматът й щеше да се смеси с моя и необвързаните, разгонени мъже нямаше да я докосват.
Но тя никога нямаше да ми позволи да я докосна. Бяха минали дни и все още не бях близо. Сега ме гледаше с шок и страх в очите си.
Яростта беше прекалено много, нуждата ми от Клау-дя беше прекалено много. Дъвчеше ума ми и не оставяше нищо след себе си. Трябваше да я бележа. Да я държа в безопасност. Да направя така, че никой друг да не може да я бележи.
Бях търпелив достатъчно дълго.
Моя.
Това лудо черно отново се въртеше в очите на Каел.
Дъхът ми се беше заклещил в гърлото, страхът беше накарал краката ми да замръзнат. Стоях по средата на улицата и наоколо имаше неща, зад които да се скрия, преобърнати автобуси, изоставени коли, близки разрушени сгради, но не можех да избягам от него.
Не и когато очевидно се бореше за контрол.
Знаех, че няма да ме нарани. Имаше много възможности да го направи преди, но не се беше възползвал от тях. Знаех, че когато очите му станат черни, всичко, което трябваше, бяха няколко прошепнати думи и ще станат златни отново.
Това не означаваше, че не бях наистина изплашена. Току-що бях видяла Каел да разкъсва гърлото на друг дракон. Белязан дракон. Куршумите отскачаха от проклетите им кожи и хората не можеха да ги наранят. Но Каел? Той просто разкъса врата му с челюстите си. Все още можех да почувствам горещите капки от кръвта, подхванати от вятъра и пръскащи лицето ми, все още можех да чуя умиращото му бълбукане.
Почти загубих контрол над пикочния си мехур при гледката, още повече че се случваше точно пред лицето ми.
Все още се взирах, когато Каел се приближи към мен, кръв капеше от зъбите му, очите му бяха черни като нощта.
Това не беше гушкащият се, нежен Каел от последните няколко дни. Това беше нещо съвсем друго. Гледайки го по този начин си спомних, че бе нужен само един дракон, за да унищожи град. Стиснах очи, докато той идваше към мен. Беше опасен, когато беше ядосан, а това определено се дефинираше като ярост. Дали щеше да ме убие? Да ме разпори на две с един удар и да ме унищожи толкова лесно, както направи с другия дракон? Той беше един от неговия вид. Мога да се закълна, че комуникираше с него на някакво ниво, но го унищожи толкова лесно, колкото и дишаше.
Безопасността, която чувствах през последните няколко дни? Беше лъжа. Мислех си, че мога да му бъда приятел. Че бях в безопасност с него. Всичко беше грешно. Форт Далас искаше да опитомя дракон, но нямаше как да контролираш нещо като Каел. Той беше природна сила. И като торнадо или ураган, щеше да унищожи всичко по пътя си, за да вземе каквото желае.
А той… искаше мен.
Каел ме погледна, все още в грамадната, плашеща драконова форма, топлината от тялото му се излъчваше от него и стигаше до мен. Затворих очи, инстинктивно трепвайки, когато той се наклони към мен.
Но… масивната глава само ме погали по бузата. Дъхът му, все още миришещ на кръв и огън, се търкаше по мен като вълна. Всичко, което правеше, беше да души косата ми, след което прокара муцуната си по разкъсаната ми дреха, сякаш ме уверяваше, че не съм ранена.
Все пак имаше някакъв контрол. Някои от ужасните усещания напуснаха тялото ми и освободих въздуха, който бях задържала.
— Само аз съм, Каел — казах меко. — С теб съм.
Той отново ме подуши, след това ноктите му се увиха около кръста ми. Вкопчих се в него, докато той се издигаше във въздуха и всичко, което можех да направя, беше да се държа за скъпия си живот и да се надявам, че тази лудост скоро ще свърши.
Загубих представа колко дълго летяхме. Светът се люлееше, докато Каел се движеше по теченията на вятъра, а аз се клатушках, безпомощна, в ноктите му. Стомахът ми се гмуркаше при всяко превъртане и правеше трудно следенето на посоката, в която отивахме, защото да отворя очи, означаваше да повърна. Но в края на краищата летенето свърши и отворих очите си, за да видя, че сме се върнали в офиссградата с течащата вода — сградата, от която бях отвлечена преди известно време.
Имах чувството, че беше минал цял един живот.
Каел се приземи, а аз се извих в хватката му, опитвайки се да се освободя. Той внимателно махна ноктите си от мен и ме пусна, и в момента, в който стъпих на земята, последната част от дрехата ми се разпадна.
Отвратителна работа. Днешният ден беше като една смотана торта. Съблякох парцалите и ги изритах настрани, насочвайки се към банята. Исках да наплискам лицето си с вода. Все още можех да помириша кръвта на другия дракон върху себе си, все още помирисвах дима. Трябваше да се почистя.