Харесваше ми.
Можех да направя това за нея. Нищо чудно, че ми каза «не» толкова пъти — просто не бях научил правилните неща. Женските Драконѝ биха станали червени в бойната си форма, за да привлекат мъжкото внимание и да го предизвикат да се бие. Оттам нататък мъжкият, който победи женската, трябваше да реши дали ще я бележи за половинка или ще чака друга.
Побеждавал съм много женски, но никога не бях претендирал за някоя. Срещали сме се и бях доволен от жените, но на никоя не бях дал семето си.
Никога не бях искал половинка… досега.
Клау-дя бе моя.
Обаче тя не беше като женските от нашия вид. Не желаеше да се бие, за да покаже възбудата си. Тя желаеше да сложи устата си върху моята и да галя кожата й. Показваше ми как да я задоволя и да я направя мокра и трепереща от желание. Не с предизвикателство, а с ласки.
Обичах да удовлетворявам моята жена. Обичах тихите звуци, които издаваше. Начинът, по който тялото й трепваше и се извиваше под докосването ми. Не се бореше, нито казваше «не». Вместо това се притискаше към мен, искайки повече. Така че й го дадох, заравяйки лице в горещата й женственост, където ароматът на желанието й беше най-плътен и я опитах.
Вкусът й беше подлудяващ. По-влудяващи бяха леките въздишки, които издаваше, докато ближех плътта й. Издаде няколко странни звука, които може би бяха думи, докато прокарвах езика си по клитора й и ароматът й почти заглуши сетивата ми. Накара ме да изръмжа дълбоко от удоволствие.
Бедрата й се тласнаха в отговор към езика ми, а членът ми беше твърд и изправен от нужда. Противопоставих се на желанието да се погаля, защото помнех реакцията й последния път. Щеше да бъде толкова лесно да я смъкна от камъка, на който седеше, да я обърна и да я яхна. Да я бележа и да я направя моя. Дори сега лудостта беше по края на ума ми, насърчавайки насилието. Не срещу нея — никога срещу половинката ми, — но желанието да се преобразя в бойната си форма и да полетя във въздуха, за да унищожавам постройки, беше голямо.
Но тогава Клау-дя издаде друг мек звук и отново се върнах към нея. Към лицето й, замаяно от удоволствие. Към аромата й, насищащ въздуха около мен със сладкия й парфюм. Клау-дя беше всичко, което имаше значение. Ако ме оставеше да я бележа, лудостта щеше да изчезне. Щях да имам котва. Така че я облизах отново, галейки я с езика си по начина, по който го направих с устата й. Исках да се наслаждава толкова, че да не се отдръпне и да каже «не» отново. Трудех се върху сладките й, хлъзгави гънки, ближейки и опитвайки я отново и отново с езика си. Прокарах го по блестящата й женственост, от малката пъпка, която я караше да трепери, до горещата й сърцевина, след това отново нагоре. Когато ръцете й се затегнаха в гривата ми, поисках да й дам повече. Изпънах пръст и натиснах отвора й, внимавайки ноктите ми да не я наранят. Тя беше толкова деликатна — не като Драконѝ. Щях да бъда извънредно предпазлив с моята Клау-дя. Да я нараня по време на белязването щеше да бъде ужасно. Никога нямаше да си простя.
Когато тя изстена от удоволствие отново погалих с кокалче женствеността й. Тя издаде лек вик, мускулите й се стегнаха около пръста ми, покривайки го с влага. Изръмжах от удоволствие от отговора й, разпознавайки върха на удоволствието й от аромата, който го придружаваше. Сега вече щеше да е готова за мен.
Вдигнах поглед и красивата Клау-дя беше изчервена, кожата й беше влажна от пот. Гръдният й кош се повдигаше забързано, докато си поемаше накъсано дъх, което караше гърдите й да се люлеят. Устните й бяха меки и пълни, леко разтворени. В този момент пожелах да опитам отново устата й, да я почувствам срещу моята. Тя беше толкова чувствена и прекрасна, моята странна женска. Не можех да й се наситя. Изправих се на крака и бях доволен, когато тя вдигна ръце нагоре. Сложих ги около врата си. Тя не се отдръпна. Наведох се ниско, за да взема устата й в още едно притискане на устни, езикът ми близна нейните, споделяйки аромата й. Тя изстена високо, обхвана кръста ми с крака, влагалището й се притисна към члена ми.
Отново огъна бедрата си към мен, сякаш ме искаше в себе си. Това беше друг сигнал от Клау-дя.
Така… мислех.
Дръпнах неохотно устата си от нея. Докато го правех, ръцете й скитаха по кожата ми и ме задържа по-властно. Тя трябваше да ме пусне и да се обърне. Дали всъщност не искаше това?
— Клау-дя?
Малките й длани хванаха члена ми, дъхът ми изсвистя в гърлото.
— Каел — прошепна и тогава каза още думи, които не разбрах, но звучаха насърчително.
Искаше ми се да разбирах езика й. Необходимостта ми нарасна, зъбите ме боляха да потънат в нея. Кучешките ми зъби се удължиха и можех да почувствам как се пълнят с огън, който щеше да я привърже към мен. Мисля, че щеше да бъде почетена, когато го направя. Аз бях силен мъж, способен да победя всички съперници. Тя щеше да бъде горда да е моя половинка.