Ако това беше начинът, по който драконите завършваха секса, не исках да участвам повече. Дори когато той най-накрая свърши в мен, можех да почувствам отпускането му. Чувствах семенната му течност толкова гореща, колкото и раната на врата си, която той започна да ближе, вместо да хапе. Дори след като свърши, той не се махна от мен.
Цялото привличане, което чувствах към Каел? Изчезна. Мислех, че го разбирам. Че сме приятели. Че никога няма да ме нарани.
Да го контролирам? Ха! Шибана шега.
Така че поех нещата в моите ръце. Опипвах пода, докато той беше разсеян да ме ближе по врата. Нямаше много неща в близост, които да използвам за оръжие, но намерих парче бетон. Ударих го в основата на черепа, въпреки че можех да се закълна, че той изръмжа МОЯ.
Погледна ме изненадано, което беше почти комично, след това рухна върху мен.
И сега тялото му ме смазваше.
Почувствах се предадена. Наранена. Ядосана.
Бутнах големите му крайници, разочарована. След миг ме връхлетя паника. Дали… не го бях убила? По дяволите. Прокарах пръст под ноздрите му, проверявайки за въздух. Все още дишаше. Не исках да го убивам — той беше нежен до този момент и ми харесваше. Но мислех, че това не беше осъществимо. Хора и дракони? Твърде различни. Беше ясно, че Каел ме виждаше като играчка и в главата ми се въртяха поучителни истории, за това какво може да се случи, ако човек и дракон се съберат. Това беше пробуждане.
Време бе да се прибера вкъщи, обратно във Форт Далас.
Ако Каел искаше сексуална играчка, трябваше да се огледа някъде другаде. Потреперих отново, припомняйки си усещането от тези горещи зъби, забити дълбоко в гърлото ми. Беше забавно как филмите винаги показваха вампирските ухапвания секси. Беше ясно, че никой, който бе писал тези сценарии, не е бил хапан по гърлото преди, защото това не беше никак забавно. Дори сега чувствах раните горещи и болезнени. Както и вагината си, но… по съвсем различни причини.
Трябваше да напусна, преди Каел да се върне в съзнание. Трябваше да се върна обратно във Форт Далас и безопасността на бариерата от коли и бетон. Там щях да бъда в безопасност от вниманието на прекалено секси дракони, които харесват да хапят по време на оргазъм. Бутнах тялото му, внезапно ядосана. Не знаех кое ме разяри, дали това, че бе дракон и по тази причина не беше човек, за какъвто копнеех, или на милицията на Форт Далас, която ме остави тук да умра и ми каза да го опитомя. Или на себе си, че се забърках в тази ситуация.
Вероятно на всичко. Обаче това нямаше значение. Щях да позволя на този гняв да ме изпълни и да се махна от тук. С леко движение успях да преместя тежестта му на една страна и тогава вече беше лесно да преобърна голямото му, тежко тяло.
Той падна на гърба си и го огледах. Лицето на Каел беше спокойно, устата му леко отворена, сякаш беше мислел да ме целуне половин секунда преди да го нокаутирам. Членът му още беше полутвърд и блестеше, мокър от последиците на любенето ни.
Не, беше секс, поправих се мислено. Цялото «любене» излетя през прозореца, когато ме захапа. Изправих се на крака и прескочих голямото му, изтегнато тяло и погледнах отражението си в огледалото. Вратът ми беше яркочервен и раздразнен, където ме беше захапал и имах две дълбоки дупчици на малко разстояние една от друга. Треперейки прокарах ръка над раната. Беше подута и я чувствах гореща при допир.
Дали не ме беше отровил? Просто чудесно. Обърнах се и погледнах надолу към падналото му тяло, разкъсана между порива да го ударя, за това, че е такъв идиот, и желанието да го вдигна и да се сгуша срещу него. Трябваше да съм наистина прецакана в главата, за да си помисля последното, но въпреки това беше факт.
Прескочих го и напуснах банята. Заключих вратата след мен и в следващия момент осъзнах колко глупаво бе това. Той можеше просто да разбие стената или да излети от дупката в тавана. Не можех да го заключа никъде, откъдето да не може да излезе, така че трябваше да съм бърза и умна.
Отидох към аварийните стълби. Ако тичах бързо, може би щях да бъда в състояние да стигна до Форт Далас до свечеряване. Трябваше да завържа около себе си разкъсания портиерски костюм, за да не съм гола, но се справих. Днес не беше ден за драконови атаки, затова би трябвало да бъда в безопасност.
Моля, нека Каел спи, докато не се прибера.
Ако не бях от вътрешната страна на стените на Форт Далас по времето, когато се събудеше, щях да съм прецакана по повече от един начин. Замислих се за захапването в края на секса — и горещият поток от спермата му в мен — и потрепнах. Не отново. Мисълта пришпори уморените ми, треперещи крака и влязох в общата стая, хващайки разкъсаните останки на костюма и хукнах надолу по най-близките стълби. Можех да си почивам, когато се озова в собственото си легло.