Всичко това щеше да свърши много скоро.
Трябваше да потърся по-добро облекло, казах си, когато отворих една врата на автомобил и се плъзнах между два изгорени Олдсмобила, които съставляваха част от барикадата на Форт Далас. Костюмът, който взех, се разпадна на повече парчета от преди след няколко минути. По това време вече се скитах по улиците на Форт Далас гола, покрита с драскотини и мръсотия и миришех на драконов секс.
Но поне си бях вкъщи. Да ударя Каел и да се върна обратно в града беше най-големият приоритет и ако това означаваше да се разхождам наоколо гола и да се изчервявам? За един удар на сърцето бих го направила отново. Така или иначе наоколо нямаше никой.
Беше един проклет дълъг ден, но вече приключваше. Надявах се.
Видях червен дракон в небето по-малко от десет минути след като напуснах Каел. Скрих се, ужасена, че може да ме види. Умът ми беше пълен с картини на битката между Каел и другия златен дракон и колко бързо разкъса гърлото на опонента си. Последното нещо, от което се нуждаех, беше друг дракон да претендира за мен, докато все още чувствах предишния. Скрих се в един стар контейнер, без да ме е грижа, че беше пълен със стар боклук и вонята се усещаше осезаемо. Беше без значение — беше безопасно. Е, вероятно. Съмнявах се, че някога щях да се почувствам в абсолютна безопасност. Но след като измина час без поява на дракони, напуснах скривалището си и продължих към Форт Далас, непрекъснато гледайки зад себе си, очаквайки всеки миг да видя златистите му криле.
Но небето остана ясно.
Вече се свечеряваше, небето беше тъмновиолетово от залеза и можех да видя малките къщи с горящи огньове във Форт Далас. Беше облекчение да знам, че Ейми и Саша топлят ръцете си на някой от тях. Натиснах преградата, минавайки по познатия път, по който бягах десетки пъти по време на набезите си. Всеки добър събирач имаше свой собствен таен път, за да избяга от пазачите и този беше моя. Минах през задната седалка на колата и се приземих в тясното пространство между разрушена тухлена стена и стара, пълна с боклук алея, която се използваше за сделки от черния пазар. Нямаше никой и това беше добре. Хората бяха склонни да се събират в близост до огньовете след залез-слънце или да се крият в домовете си. Сега това ми бе от полза. Никой нямаше да ме види как минавам през града като лейди Годайва.
Което беше добре, защото бях уморена, болеше ме и ми беше студено. Раната на гърлото ме сърбеше с неприятна горещина и ме тревожеше. Дали захапката на дракона беше заразна? Замислих се как целунах Каел.
Замислих се, че исках да го целуна отново. Че копнеех за него. По дяволите, аз даже го последвах, когато той се отдръпна назад. Със сигурност съм луда.
Придържах се към сенките, минавайки по улиците, водещи към бедняшките квартали на Форт Далас. Малката «къща», която споделях с Ейми и приятелката ни Саша, беше разположена в най-бедната част на града, което означаваше, че бе в центъра му, където хората бяха най-малко защитени от драконовите атаки. Покрайнините — и старите паркинг гаражи, в които бяха разположени всички важни сгради, като казармите на милицията и затвора — бяха най-защитени, но човек се нуждаеше от много пари и сила, за да се установи на някое от онези места. А аз нямах нито едното, нито другото, така че живеехме в задната половина на училищен автобус на изоставен паркинг, заобиколени от други, които имаха също толкова малко пари и защита.
Нашият малък автобус имаше четири спукани гуми, счупена предна част и почти всички седалки бяха премахнати — това бяха някои от нещата, които продадохме първо. Обаче всичко беше наред, понеже нямахме планове да пътуваме някъде. Металният интериор правеше един сравнително удобен дом, въпреки че беше ужасно горещо през лятото и отвратително студено през зимата. Но ни пазеше в безопасност и бяхме сухи, а в тези времена това беше всичко, което наистина имаше значение. Забелязах го в тъмнината и трептенето на лампа вътре ме накара да почувствам облекчение. Продължих към къщи, бутнах сгъващата се врата и пропълзях вътре.
— Ейми?
Но единствено Саша беше сгушена пред огъня. Саша с кафявите очи, тъмна коса и прекалено слабо лице. Саша, която беше прекрасна и вероятно щеше да работи като актриса или супермодел, ако цялото това нещо с «драконовия апокалипсис» не се беше случило. Изглеждаше отслабнала, а на едната й скула забелязах голямо натъртване.