— Говорила е с Тъкър, а? Това шибано копеле.
Саша изглеждаше объркана, задържайки купичката си.
— Какво е направил?
— Издаде ме на милицията, ето какво — дъвках ядосано, решена да ям бързо. Не исках да мисля за факта, че месото беше леко развалено или че беше толкова тънко, че едва можеше да се усети в бульона. Не исках да мисля, че при Каел имах прясно месо всяка вечер. Той ме предаде. Вместо това се фокусирах върху Саша. — Занесох някои неща за продан на Тъкър и там, заедно с него, ме чакаше милицията. Копелето ме продаде, за да спаси собствената си кожа — когато Саша ахна смаяно, продължих. — Милицията ме арестува и ме заключи за седмица, докато решат какво да ме правят. Тогава ме заведоха пред кмета, за да изпълнят процес, и можеш да предположиш как мина.
Челюстта й се стегна и тя се намръщи.
— Този дебел лицемер?
— Аха. Седеше си там с лаптоп. Имаше нахалството да ме гледа в очите и да ми казва, че краденето е лошо и че не трябва да го правя, докато през цялото време използваше откраднати вещи. Той е невероятен тъпак. Както и да е — потреперих и оставих празната купа и притеглих одеялото си по-близо. — Той реши, че трябва да бъда заточена.
Саша вдиша тревожно.
— Става по-лошо — казах й. — Милицията имаше друга идея.
Саша се завъртя.
— По-лошо от заточение? Това е смърт! Къде можеш да отидеш? Ох, Клаудия! Това е ужасно. Най-близкия форт е Форт Орлиънс, но той е на стотици километри от тук. Няма да се справиш — сълзи напълниха очите й. — Ако номадите не те вземат с тях, драконите ще те…
— Всичко е наред, Саша. Наистина. Просто слушай — вдигнах ръце нагоре, като защита срещу тревожните й думи. — Милицията била чула, че някой във Форт Орлиънс бил опитомил дракон и решиха да ме използват за стръв — изразителните й очи се разшириха, устата й се отвори, но аз продължих, преди тя да проговори отново. — Преди да попиташ, ще ти кажа. Изглежда, че драконите харесват човешките жени. Милицията ми даде да се изкъпя и ме отведе в една от изоставените сгради, оковавайки ме и оставяйки ме с надеждата някой дракон да ме открие — усмихнах се иронично. — Не след дълго той се появи.
Челюстта на Саша падна.
— Но… как…
— Знам. Беше… странно — потреперих при спомена за първата поява на Каел. — Той не ме нарани. Всъщност, той беше очарован от мен. Мисля, че милицията беше права — драконите наистина харесват човешките жени. Този, който ме намери, беше голям и златен, подуши ме и се опита да ме нахрани — Притеглих одеялото по-нагоре, чудейки се колко да й кажа. Може и да кажа всичко. — О, и… ъ… той се превърна в човек.
— Превърнал се е в човек? — Главата на Саша се наклони, сякаш й трябваше време да възприеме това. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че могат да променят формата си. Той се приземи пред мен и се превърна в мъж — жестикулирах във въздуха, сякаш това щеше да ми помогне да обясня нещата. — Висок е почти два метра, кожата му е странна, изпъстрена със сенки, но си има коса и мигли и всичко. Наистина прилича на човек, освен в очите, и има нокти. И зъби. И ъ… някакви шипове по ръцете. И ъ… по-голямо от средно оборудване.
Саша ме погледна.
— Видяла си оборудването му?
— Е, беше гол.
— И ти си била гола — веждите й се повдигнаха. — Ти дали…
— Това не е важно. Просто, знаеш, казвах ти разликите между нас, но въпреки това сме подобни.
В този момент бях силно изчервена.
— Беше ли бодлив?
Погледнах я.
— Кое да е било бодливо?
— Члена му. Прочетох това в една книга — каза ми Саша. — Преди драконите. Имаше картинки на променени и имаха бодливи пениси. Някои от тях имаха дори два.
— Боже, не! Беше просто, ааа, различен. По-дебел. И горещ при допир — Нямаше да й кажа за изгарящото освобождение на спермата му.
— Значи си докосвала члена му!
— Кожата му — извиках. — Кожата му е гореща при допир.
— Но си го докосвала, нали? — Прошепна. — Можеш да ми кажеш.
— Хм. Може би — когато очите на Саша се разшириха, добавих бързо. — Не така!
Беше точно така, но не беше нужно тя да знае детайли.
Саша прочисти гърлото си, мигайки.
— Значи не си се опитала да го опитомиш?
— Не! Не съм искала да го укротя! Беше просто… — напрягах се да го обясня. — Значи… той ме плени и беше наистина мил и се опита да говори с мен. Но също така направи ясно и че ме иска.
— Иска те като иска те?
Кимнах.
— Предполагам, че не са виждали много жени. Опита се да ме докосне, но когато казах не, отстъпи. Искаше и аз да го желая.