Носът на Саша се набръчка при мисълта.
Исках да протестирам срещу погрешното й разбиране. Че Каел може да бъде наистина сладък и флиртуващ, и че по едно време усещах, че е правилно да бъдем заедно. Но тогава той ме ухапа и всичко отново се промени. Щеше да бъде много трудно да обясня динамиката ни с Каел. Постоянното чувство за притежание, последвано от голяма нежност. Саша нямаше да разбере. По дяволите, дори за мен беше трудно да го възприема, а бях там. Трудно беше да мислиш, че един дракон може да бъде нежен, обичлив… и хапещ. Каел имаше две страни, едната беше невероятно мила, а другата беше невероятно плашеща.
— Трябваше да си там. Защити ме от друг дракон.
— Друг дракон?
— Опита се да ме открадне от него — пропуснах частта, в която очевидно драконите можеха да подушат желанието, и че така ме беше намерил другия дракон. — Каел ме взе от другия и беше много емоционален. Искаше ме, започнах да го почиствам и едното нещо доведе до другото…
— Да го почистваш?
— От кръвта. Разкъса гърлото на другия дракон.
Очите на Саша отново се разшириха.
— И си спала с него след това?
— Нямаше да му кажа не — отговорих. Но тази картина беше нечестна. Трябваше да кажа не. Да го избутам. Истината беше, че когато той започна да ме докосва, аз отговорих и исках да правя секс с него.
Но Саша нямаше да го разбере. Тя не харесваше секса и го правеше само с нейния офицер за храна. Нямаше да разбере силния ми копнеж и нуждата ми Каел да ме докосва или как се чувствах, когато той сложи устата си на котенцето ми.
— И… значи си правила секс с него и той те е пуснал? — Саша изглеждаше впечатлена. — Уау. Наистина се опитомяват от жени.
— Не точно — разтрих горещото ухапване на врата ми. Боже, чувствах се гореща. Болезнено, всъщност. — По средата на секса той ме ухапа и болеше, така че го ударих по главата с камък. Оставих го в безсъзнание и избягах.
Саша сложи ръка на устата си, ахвайки.
— Ухапал те е? Дай да видя.
Свалих одеялото и избутах косата си настрани, откривайки врата си.
— Лошо ли е? Беше грозно по-рано.
Саша се наведе, щракайки с едно от нашите ценни фенерчета, които използвахме само в спешни случаи, и освети кожата ми. Светлината се раздвижи по врата ми.
— Къде те е ухапал?
— Шегуваш ли се? — Можех да почувствам топлината от ухапването да се разстила по кожата ми като отрова. Докоснах врата си, за да й покажа. — Тук.
— Не виждам нищо — пръстите на Саша се движеха леко по кожата ми и ги чувствах хладни. — Гореща си, но кожата не е разкъсана и нищо не изглежда инфектирано. Сигурна ли си, че не си се паникьосала и да си си въобразила? Мисля, че да правиш секс с дракон би било малко гадно. Всички тези люспи.
— Той не е люспест — прошепнах с ръка на гърлото. Колко странно беше изчезнало захапването. — Кожата му е мека.
— Аха — очевидно Саша не ми вярваше. — Виж, няма да те съдя, че си правила секс с него. Правиш каквото е нужно, за да оцелееш. Вярвай ми, разбирам това — изключи фенерчето и седна срещу мен. — Мислиш ли, че е полудял?
— Не знам — опитвах се да не мисля за това.
— Ще тръгне ли след теб? — Тя потрепери при мисълта, придърпвайки собственото си одеяло.
— И това не знам — казах, но подозирах, че лъжа, дори и себе си. Разбира се, че Каел щеше да тръгне след мен. — Обаче съм в безопасност в града.
Саша изглеждаше скептична, но замълча.
— Приключи ли с яденето? Има още.
Подадох й празната купичка и поклатих глава.
— Добре съм. Трябва да се облека.
Обърнах се към моя малък куфар с вещи и издърпах риза и чифт джинси.
— Къде отиваш? — Попита Саша.
— Трябва да намеря Ейми. Още не се е върнала, а искам да знае, че съм добре.
— Изглеждаш изтощена, Клаудия. Не може ли да почакаш няколко часа?
Нямаше нищо, което да искам повече от това да пропълзя на леглото и да спя няколко часа. Това беше най-дългият ден в целия ми проклет живот, започващ с отвличане от дракон, след това секс с дракон и накрая спринт през половината от Стария Далас, за да се върна при Ейми. Дори плоският ми, противен матрак изглеждаше привлекателен. Тялото ме болеше от изтощение и се чувствах гореща и замаяна.
Но трябваше да намеря Ейми. Тя не беше в безопасност. Малката ми сестра бе прекалено доверчива и не я исках в ръцете на пазачите.
Саша не каза нищо, докато се обличах бързо, пъхайки крака в чифт тежки ботуши. Бяха леко тесни за крака ми, но бяха здрави, така че ги използвах. Сложих резервен нож на кръста си и се усмихнах уверено на Саша.
— Ще се върна скоро с Ейми. Не се безпокой.
— Не мога да не се притеснявам — каза Саша със слаб глас. — Вие двете сте всичко, което имам.