Стражите ме заведоха до една малка стая в задната част на сградата и седнах на нещо, което изглеждаше като стар училищен чин. Оставиха ме сама и след малко влязоха двама други мъже. Единият беше капитанът на милицията, другият беше кметът. И двамата изглеждаха изненадани да ме видят, сякаш не са били предупредени, че бях тук.
— Не сме се виждали много време — казах им сухо. — Тук съм за сестра си. Къде е тя?
— Някъде в безопасност — отговори ми капитанът.
Някъде в безопасност? Глупости.
— В безопасност както бях аз? Или в безопасност като стръв номер седем? — Мисълта ме разгневи и свих юмруци. — Тя не е направила нищо лошо!
Капитанът вдигна ръка към мен, сякаш се опитваше да ме успокои.
— Седни. Искаме да ти зададем няколко въпроса.
— Не искам да сядам. Искам сестра си обратно. Тя е гражданин и нямате право да я държите!
— Ако иска да остане жител на Форт Далас — вмъкна кметът с неприятен тон, — ще се подчинява на правилата ни. Ти също. Ще бъда по-щастлив да изпратя и двете ви в Земята на събирачите и да забраня да се връщате повече тук. Това ли искаш?
Това беше ужасно, но мъничка част от мен искаше това. Харесваше ми да съм с Каел. Харесваше ми да прекарвам време с него, точно преди момента със захапката по време секса. Все още бях разочарована и ме болеше от начина, по който се обърнаха нещата, и се чувствах странно, сякаш бях загубила приятел. Дори и така, обаче, можех да оцелея за кратко в Земята на събирачите. Знаех как да се крия и как да търся вода и храна.
Но Ейми? Тя не беше толкова силна. И без моята помощ да внасям търговски стоки, Саша трябваше да се продава, просто за да яде.
Не можех да им го причиня.
Така че стиснах зъби и не казах нищо.
— Добре. Сега седни. Както казах, искаме да ти зададем няколко въпроса.
Седнах, чувствайки се безпомощна и ядосана.
— Разкажи ни за ситуацията с дракона — каза капитанът, очите му блестяха. — Оставихме те окована. И въпреки това се върна невредима. Искам да знам как се е случило.
Невредима?
Наистина ли?
Исках да се засмея. Откакто ме оставиха на смърт, почти паднах от сграда, когато дракон ме сграбчи от стълбището. Бях отвлечена от друг дракон, спасена, ухапана и сега пак във Форт Далас. Чувствах се като пинг-понг топка, която е подхвърляна наоколо. Очукана, натъртена, трескава, наранена и угнетена пинг-понг топка.
Невредима, глупости.
Разбира се, да кажа това нямаше да стигна до никъде. Така че излъгах леко.
— Драконът ме пусна.
— Защо?
Свих рамене, неспокойна от мисълта да им кажа прекалено много за Каел. Колко силно се опита да бъде мил с мен по негов си начин. Не беше негова вината, че не можах да се справя с драконовия секс.
— Видя, че се наранявам, така че скъса веригата.
— Опитоми ли го?
Устата ми потрепери.
— Не можеш да опитомиш този дракон.
— Но ти си тук цяла и невредима. Как? По какъв начин избяга?
Да му кажа «Уязвим е, докато прави секс», не беше нещо, което исках да споделям.
— Къде е сестра ми?
— Държим я — каза кметът безцеремонно. — Смятахме, че ако се върнеш в града, ще искаш да я видиш, а ние искахме да видим теб. Очевидно имахме въпроси. Няма да я върнем, докато не ни отговориш.
Стомахът ми падна.
— Сестра ми не е направила нищо лошо.
Кметът беше непреклонен.
— Не, не е. Но това е по-голямо от сестра ти. Опитваме се да спасим цял град и информацията, която можеш да ни дадеш, е ключът. Кажи ни какво се случи.
Погледнах мъжете, мразейки тях, че ще ме накарат да им дам информация, и себе си, че ще го направя, за да спася Ейми. Бях слаба, знам, но не можех да оставя сестра ми да страда.
— Откъде да започна?
— От началото, разбира се.
Раздразнена, започнах. Казах им за приземяването на Каел и трансформацията му в човек. Това привлече вниманието им и ме накараха да го повторя много пъти. Не бях сигурна, че ми повярваха, но когато споменах външността му като човек — очи, сменящи се в черно, изпъстрена кожа и пръсти с нокти, — те си размениха погледи.
Копелета. Значи знаеха, че може да се превръща в човек? И никой не се обремени да ми го каже, на мен, човешката стръв? Яростта ме изпълни повече от преди.
Зададоха ми още въпроси. Говори ли в човешката си форма? Може ли да общува на английски? Опитала ли съм испански или френски? Какви думи знае?
Споменах, че разбира думата «не», но не казах името му — не беше моя работа да им го казвам. Също така оставих настрана и сексуалното напрежение, което съществуваше между нас, и което имаше доста лош завършек. Това изглеждаше прекалено… лично.