«Не? Не искаш ли да те топля? Преди се наслаждаваше на устата ми върху твоята. Чух те да викаш от удоволствие и опитах соковете ти. Искам да го направя отново, ако ми позволиш, Клаудия. Беше доволна, когато те вкусих.» Погледът му стана увещаващ. «Да ти покажа ли?»
Мислех си, че тук беше студено? Сега бях гореща и изчервена, мислейки за последната ни «среща». Харесах езика му върху мен. Прекалено много. И харесвах начина, по който се почувствах, когато ме сложи на земята и, о, колко внимателно тласна в мен този голям член. Това беше невероятно. Нещата, които дойдоха след това, разрушиха всичко.
— Искам просто да спя, благодаря много.
Той наклони глава, изучавайки ме.
«Разбирам. Ще те държа, докато спиш, така че ще бъдеш в безопасност.»
Преди да успея да протестирам, той се преобрази в драконовата си форма. В следващия момент бях притисната към голямото му златно тяло и закътана от предния му крак. Едно крило се разгъна и ме покри, защитавайки ме от силния вятър.
«Спи, Клаудия. Ще те пазя в безопасност.»
— Не съм в безопасност тук с теб — възразих. Но топлината ме заобикаляше и се почувствах сигурна, сгушена срещу него. Дългият, безкраен ден ме беше изцедил и знаех, че не можех да спечеля тази битка — или която и да е битка. Да съм прегърната от драконовия топъл крак беше по-удобно от твърдия бетонен под. Затворих очи и се отпуснах.
Докато потъвах в съня, Каел душеше косата ми.
«Спи, Клаудия. Всичко ще бъде наред.»
Вече не казваше името ми погрешно. Хм.
Когато се събудих, бях великолепно затоплена. Завъртях се в леглото, обвивайки се около възглавницата.
Голям нос докосна косата ми.
«Искаш ли да ядеш, половинке? Имаш ли някакви нужди?»
Бързо отворих очи. Седнах, осъзнавайки, че съм в люлката на големите, люспести предни крака на Каел вместо на възглавници. Той подуши мръсната ми коса, сякаш бе най-прекрасното нещо. Бях слаба и отвратителна, защото се почувствах в безопасност и обичана.
Проклет дракон. Да бъда с него беше много объркващо. Прокарах длан по лицето си, опитвайки се да се отърся от съня.
— К-какво?
«Имаш ли нужди, половинке?»
Ъъъъъх.
— Може ли да не казваш това? Моля?
«Кое?» Не ми харесваше, когато звучи толкова объркан.
— Че съм ти половинка? И, а, това нещо за нуждите — размахах ръка във въздуха, сякаш не беше голяма работа, но истината бе, че когато го кажеше, не мислех за храна или вода, мислех за… нечисти нужди. Бях доста сигурна, че не това имаше предвид той.
Мисля.
«Ти си ми половинка.» Мислите му бяха силни в главата ми, ясни като камбана. «Белязах те и ти дадох огъня си. Отровата си. Тя те свърза с мен. Умовете ни сега са свързани в едно. Сега можеш да приемеш семето ми без да те изгори.»
Изправих се в прегръдката му, опитвайки се да осмисля това, което чувах.
— Отрова? Отровил си ме? Кучи син!
«Защо си оскърбена? Споделих с теб същността на живота си, за да се свържем. Сега си в безопасност.»
— Да, но не си ме питал.
«Прие ме в обятията си. Това не беше ли разрешение?» Можех да почувствам сериозността в мислите му.
И… по дяволите. Започвах да чувствам смесица от вина и разочарование.
— Случайният секс не съществува ли при твоя вид? Не можем ли да правим секс без да се обвързваме завинаги или нещо такова? — Все още бях ядосана за това, което се беше случило по време на акта, но възмущението ми към него започваше да изчезва. Ако това беше начинът, по който действаха хората му, разбира се, че нямаше да види проблем в него. — Мислех, че правим случаен секс. Просто за забавление.
«Но ти си малка и крехка.» Той подуши отново косата ми и тогава ме остави внимателно на земята, сякаш бях най-ценния предмет. «Само обвързана половинка може да приеме семето на мъжа й.»
— Така че ме обвърза? С отрова? — Ръката ми се вдигна към гърлото ми и почувствах врата си все още горещ. Всъщност чувствах всичко пламнало и трескаво, въпреки че започвах да свиквам. — И сега можеш да свършваш в мен? Сериозно?
«Ти не си толкова топла като Дракони. Не исках да те изгоря, когато имахме удоволствие и ти дадях семето си.''
— Имам новина, за мен не беше удоволствие, не и след това — при тревогата в ума му поклатих глава. — Забрави. Не искам да обсъждам това. Искам да знам повече за тези глупости с отровата. Можем ли да я махнем?
«Ти си партньорката ми. Защо искаш да промениш това?» Голямата, клиновидна глава се сниши към мен, очите му бяха кехлибарени с намек за черно.
Поклатих глава.
— Не мога да ти бъда другарка. Аз съм човек. Едното не е като другото. Не съм като теб, не мога да се променям в драконова форма.