— Върна се — казах и се почувствах неловко и някак прозрачно. Разбира се, че щеше да се върне. Той винаги се връщаше за мен.
Пристъпи към мен, прекосявайки стаята, а аз несигурно се отдръпнах назад. Дали бе все още подивял? Очите му проблясваха между черно от силна емоция, и златно, но от мислите му не долавях гняв. Поколебах се, питайки се дали трябва да побягна.
Голямото тяло на Каел застана пред мен и той сложи дланите си на кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Едната му ръка се уви около челюстта ми и наклони главата ми, внимавайки да не ме одраска с ноктите си. Огледа лицето ми за момент и сърцето ми заби диво. Тогава устата му се спусна към моята, милвайки ме леко.
Потреперих от невероятната нежност на прегръдката. Защо се противих толкова усилено срещу това? Понякога съм адски глупава. Притисната към него по този начин се чувствах защитена и обичана. Защо не можех да бъда щастлива с това?
— Това означава ли, че не си ми сърдит повече? — Прошепнах.
«Никога не бих ти се разсърдил. Никога.»
Тогава устата му беше върху моята и разтворих устни, езикът му се плъзна в устата ми, белязвайки ме с по-дълбока целувка. Боже, сигурно се беше целувал цял живот съдейки по начина, по който го правеше. Обичах го. Обичах, когато езикът му погали моя и ръмженето от удоволствие, което издаде, докато устните ни бяха сключени. Накара зърната ми да се втвърдят в отговор и познатата болка премина през тялото ми.
«Моята Клаудия. Моята половинка.» Чух думите ясни като бял ден в ума си и момент по-късно той ми изпрати кратък проблясък на мислен образ — аз изтегната под него, ръцете ми вдигнати над главата ми, Каел между бедрата ми, чукайки ме силно.
Прекъснах целувката, отдръпвайки се назад. Шок и възбуда ме заляха едновременно, заедно с малка доза страх. Не исках да бъда ухапана отново. Не… не знаех какво да правя. Исках го, но в същото време бях ужасена какво щеше се случи, когато той свърши. Но не можех да го отблъсвам винаги. Това щеше да навреди на крехката ни връзка. Може би… може би можех да го науча на начина, по който хората се наслаждаваха.
Затова плъзнах длан по члена му и увих пръстите си около него.
— Може ли да те докосвам така?
Той се тласна напред и облиза ъгъла на устата ми, движението изпрати страст през цялото ми тяло.
«Искам да ти дам удоволствие.»
— Но и аз искам да те удовлетворя. Да направя това за теб ще ми достави много наслада. Ти сложи устата си на мен… защо да не направя и същото за теб? — И го стиснах насърчително.
Очите му станаха черни моментално.
«Искаш да сложиш устата си там?»
Облизах устни и гледах, докато той проследяваше езика ми.
— Искам. Позволяваш ли ми?
В отговор той отстъпи и затвори очи.
«Докосвай ме както пожелаеш.»
Бях леко объркана от реакцията му, защото изглеждаше доста странно. Сякаш аз ще го докосвам, но него няма да го интересува? Това не беше реакцията, която исках. Но когато погладих с ръка дължината му и главата му падна назад, устните му се разтвориха и го гледах как сви юмруци, разбрах, че се наслаждава изключително много. Чудех се защо не иска да ме гледа.
«Защото очите ми ще станат черни. Не желая да те уплаша.»
Не звучеше сякаш губи контрол, така че не се страхувах.
— Заради силната емоция? — Оставих пръстите ми да галят голямата гъбовидна главичка на члена му, очертанията на нежните люспи. От него се излъчваше голяма топлина и бях очарована как някой толкова голям и силен, покрит с люспи, може да бъде с толкова копринено мека кожа. Но той беше такъв и за мен бе удоволствие да го докосвам, въпреки че изглеждаше много по-приятно за него.
«Силна емоция. Да.»
— Харесваш ли докосването ми? — Не можах да се сдържа да не си изпрося един комплимент.
«Нищо не е по-приятно.» Гледах омагьосана как потръпна, когато леко прокарах нокти по края на люспите тук.
— Нищо ли? — Подразних го.
«Да бъда дълбоко в теб е по-добро.»
Ох, порочни драконови думи. Остави ме без дъх, а исках сега контрола да бъде в моите ръце. Така че прошепнах в потвърждение и реших да продължа да го подлудявам. Смъкнах се на колене и седнах пред него. Наведох се и оставих дъхът ми леко да погали кожата му.