Но бях щастлива. Бях щастлива от всичко, което взехме. По дяволите, сега имах повече предмети, отколкото във Форт Далас. Не трябваше да съм толкова удовлетворена от материалните неща, но… бях. Може би заради факта, че бях лишена от удобства толкова дълго време, но видът на опакованите одеяла и ненащърбените керамични чаши за сутрешно кафе (мамка му, сутрешно кафе) ме направиха толкова щастлива. Въздишах над нещата и не можех да спра да ги галя.
Стомахът ми избра да изръмжи, докато издърпвах комплект за легло от някаква пластмасова опаковка.
Топли ръце се увиха около кръста ми и Каел се приближи към мен изотзад, тъкмо променил формата си. Пръстите му се пъхнаха под ризата ми, плъзгайки се по стомаха ми в ласка, която накара сетивата ми да подскочат.
«Половинката ми е гладна.»
«Гладна съм», потвърдих. «И уморена, и мръсна.»
Наистина бях гладна… но бях и много мръсна, затова се опитах да реша кое от двете е по-неприятно. Погледнах мръсотията, нашарила кожата ми. Повечето магазини, в които бяхме днес (а ние отидохме в доста такива), имаха дебел слой прах, по-ценните предмети винаги бяха под купчината най-отдолу. Доста ровене падна. Бях удовлетворена от това, което имахме, но освен това бях потна и изтощена. Каел, обаче, изглеждаше пълен с безкрайни количества енергия, винаги готов да направи още неща при едно щракване на пръстите ми.
«Апартаментът» ми се обзавеждаше, но нямахме вана. Беше единственото нещо, което липсваше. Може би утре щяхме да намерим, но до тогава, това, което имахме, беше достатъчно.
— Иска ми се да знаехме място, където може да си взема хубава вана. Или душ. И двете стават — дори имах приготвени сапун и шампоан за това. Мивката в банята щеше да свърши работа.
«Искаш да бъдеш чиста? Знам едно място.»
Обърнах се в ръцете му развълнувана.
— Наистина?
«Да. Ще те удовлетвори ли да отидеш там?»
— Много — усмихнах му се. — Мръсна и отвратителна съм.
«Прекрасна си. Другите дракони ще ревнуват, когато видят половинката ми.» Очите му заблестяха и той погали с кокалчета бузата ми.
Ласкателни думи, но ме направиха и малко нервна. Не исках да мисля за другите дракони. Ако всичко ставаше както обикновено, утре се очакваше атака на червените над Форт Далас. Но не бяхме близо и Каел беше достатъчно голям, за да ме защитава.
— Безопасно ли е?
«Винаги е безопасно с мен. Няма да оставя никой да те нарани.» Един нокът проследи устните ми, сякаш беше очарован от тях.
Потреперих, но беше хубаво треперене. Дори големите нокти не ме плашеха вече. Знаех, че няма да ги използва върху мен.
— Нека си взема нещата тогава — измъкнах се от ръцете му и взех новите си сапуни и шампоани в раница, която поставих на раменете си. — Готова съм, когато и ти.
Той се наведе и ме целуна яростно за последен път, преди да смени формата си. Бяхме толкова семейни, замислих се, докато повдигах ръце, за да може да хване кръста ми с ноктите си и да ме носи. Пазаруване, обзавеждане, а сега и къпане преди вечеря. Той изстреля голямото си драконово тяло от сградата, след което бяхме във въздуха.
Трябваше да си поговорим за по-добър начин за пътуване, помислих, и избутах развяващата се коса от лицето си. Да се люлея в хватката му бе все по-изнервящо с всеки следващ път. Знаех, че няма да ме изпусне и все пак, докато бях облечена, не се чувствах достатъчно сигурна, тъй като хватката му не беше достатъчно здрава, заради хлъзгавата материя на дрехите ми. Трябваше или да зарежа облеклото (нещо, което не бях много склонна да сторя) или да измисля по-добър начин за летене.
«Каквото те прави щастлива», ми каза. Мислите му бяха нежни.
Потупах нокътя му, чувствайки се леко доволна.
«Може би можем да измислим някакъв хамут», отговорих му и харесах идеята. «Добре съм в момента.» Шопинг терапията беше направила доста за настроението ми, а също и мисълта за предстояща баня. Всъщност това, което помогна най-много, беше сутрешната сексуална игра… и фактът, че той не трябваше да ме хапе всеки път, когато иска да се чифтосва. Нещата се подобряваха.
Бях толкова замислена, че когато Каел се завъртя и внезапно се спусна, стреснато изскимтях и се вкопчих в люспите му, отчаяна да не падна.
«Държа те», успокои ме. «Никога няма да те оставя да паднеш.»
«Това не означава, че не може да стане!» Но се успокоих, когато свободната му предна лапа се уви около краката ми, за да ме прегърне. Под нас се простираше огромно езеро, водата беше кристална и прекрасна.
«Там… там ли отиваме?», попитах го. Не знаех какво съм си представяла, но не беше езеро. Изкикотих се на себе си, защото какво друго бих могла да очаквам? Автомивка? Вана с размера на дракон? Басейн? Виждала съм един-два басейна След. Без някой, който да се грижи за химикалите, те се превръщаха в мътни, гъмжащи от комари блата. Но тази вода беше свежа и хубава и се къдреше толкова приятно, колкото по-ниско се спускахме. Беше горещ ден и топване в езеро звучеше чудесно.