«Тук съм. Спи. В безопасност си.»
Но сънят не спираше да се върти в ума ми, проблясвайки отново и отново. Оттеглих се от прегръдката му и се изхлузих от едната страна на голямото легло. Лунна светлина преминаваше през дупки в тавана на разрушената сграда, добавяйки призрачен вид. Замислих се, че преди щях да се засмея на тези дупки, наричайки ги тавански прозорци. Сега ги гледах и се чудех кой дракон си беше проправил път през покрива. Дали не се беше опитвал да достигне до хората в капана вътре?
Ами ако Каел беше този, унищожил сградата и убил всички?
Обгърнах с ръце гърдите си. Това беше грешно. Всичко беше грешно. Да мисля, че съм била толкова доволна по-рано, защото получих вана, няколко прегръдки и някакви мебели. Колко шибано евтино се продавах заедно с лоялността си. Дори не се бях опитала да спася Ейми — по дяволите, прекарах си добре час по-рано, когато се опитвах да науча Каел как да стопли вода за скъпоценната торбичка с кафени зърна, която намерих.
Заменях свободата на сестра си за няколко оргазма и кафени зърна.
Ейми беше в капан. Беше пленена и ужасена. Бедната Саша беше сама — лошо нещо за сама жена във Форт Далас. Никоя от тях не беше в безопасност. Затворих очи и в ума си, все още можех да чуя отчаяният плач на Ейми.
Господи, какво правех тук? Създавах къща с дракон? Те бяха врагове. Те бяха тези, които бяха причината за проблемите ни. И не можех да си отида вкъщи, защото Каел беше решил, че ме притежава.
За момент се възмутих на всички. На Каел, че ме постави в това положение. На Саша, че не беше достатъчно силна да се грижи сама за себе си. На Ейми, защото ако не се тревожех за нея, можех да бъда щастлива с дракона.
Кога щях да получа това, което исках?
Голямо, изгарящо горещо тяло се притисна към моето, стряскайки ме. Топлината на Каел моментално се разпространи по кожата ми. Не беше заслепяващо, неприятно горещо като преди, беше странно приятно. Успокояващо, помислих, защото ме беше захапал, затова можеше да ме поиска всеки път, щом пожелаеше. От това се почувствах противно.
Той се опита да ме придърпа.
Избутах го.
— Не ме докосвай.
Можех да почувствам изненадата в мислите му.
«Клаудия? Какво има?»
Сърцето ме болеше, но трябваше да мисля за Ейми.
«Ти си ми половинка» ми каза, а властността се завърна, почти черна от напрежението. «Ще те докосвам.»
— Не искам да бъда драконова половинка — опитах се да го избутам, но ръцете му само се затегнаха срещу мен. — Никога не си ме питал какво искам.
«Наслаждаваше се, когато сложих устата си върху теб, Клаудия.» Очите му бяха тъмни и блестящо черни от емоция. «Викаше за мен, когато те докосвах по-рано. Притискаше лицето ми между бедрата си и искаше да те ближа. Измислил ли съм си го?»
Добре, може би бях направила това няколко пъти по време на втория рунд. Или третия. Както и да е. Бутнах гърдите му.
— Гадняр си, че го казваш. Пусни ме.
Но той само ме занесе на леглото, игнорирайки борбата ми.
«Каза, че не искаш да си ми половинка? Ще ти покажа, че е точно обратното.»
Страх — и желание — преминаха през мен едновременно. Пръстите ми се свиха в юмрук и ударих раменете му, докато той ме носеше към леглото.
— Искам да ме оставиш!
Миг по-късно тупнах на леглото по гръб. Каел надвисна над мен, очите му блестяха в тъмнината на малката стая, която направихме на спалня.
«Да ти докажа ли колко много желаеш устата ми на плътта си? Езикът ми, плъзгащ се по малката изпъкналост, което ти харесва толкова много? Опитвайки те цялата?»
— Не! — Но малка част от мен крещеше «да», беше възбудена от тази проява на сила. Дълбоко отвътре обичах това, че не можех да го отблъсна. Това, че не бях отговорна. Понякога бях така уморена да съм най-силната, носеща всички отговорности. Да бъда с него беше почти освобождаващо — освен факта, че беше за сметка на Ейми и Саша.
Големи длани дръпнаха силно стиснатите ми колене, разтваряйки краката ми широко и показвайки вагината ми. Едновременно мразех и обичах това, че веднага се овлажних, когато той погледна надолу към мен. И когато ноздрите му се разшириха и ме погледна със знаещ поглед, се почувствах засрамена от това колко съм прозрачна. Бях голяма лицемерка. Знаех това. Но не можех да погледна настрани, когато той облиза устни и се наведе над влагалището ми, сякаш се гласеше да пирува. Задърпах се от ръцете му, когато той с внимателни пръсти разтваряше гънките ми и се навеждаше. Изгарящият, грапав език мина по клитора ми и изръмжа ниско от удоволствие.
«Вкусът ти ми казва, че се наслаждаваш на докосването ми, половинке. Ще накарам краката ти да се разтреперят от толкова много удоволствие, че няма да бъде възможно да ме отблъснеш. Ще ме молиш за повече.» Облиза ме отново.