— Ето. Смяна.
Нещото плесна гръдния ми кош и се опитах да го хвана с окованите си китки.
— Какво е това?
— Рокля. Не можеш да носиш това.
Намръщих се и погледнах към дрехите си. Носех дънки и овехтяла тениска, която бях измъкнала от някой, в замяна на няколко консерви с храна. Един от ръкавите беше изгорен по края, колената на дънките ми бяха пробити, но за Форт Далас носех съвсем приемливо облекло. Най-малкото имах дрехи. Някои хора прибягваха до ръчно тъкани материали сега, когато дрехите от Преди се намираха все по-трудно и по-трудно. Всичките ми интимни части бяха покрити, а и тези дрехи имаха събрани в себе си много хубави години.
— Защо трябва да нося рокля? Какво не е наред с моите дрехи?
— Трябва да се почистиш — обясни ми той. Кимна на приятеля си, който държеше ръката ми, и ме изведе от стаята. Спъвах се след него, готова да протестирам, докато не видях металната вана.
О. Баня.
Ваната беше пълна с прясна вода; трябваше да са използвали някой от близките кладенци, защото тръбите вече не работеха. До ваната видях калъп сапун и кафява кърпа. Това… това беше лукс. Добавете и роклята и бях повече от малко разтревожена.
— Вие, момчета, проститутка ли ще ме правите?
Войникът изсумтя и ме бутна напред, след което извади ключ.
— Подай си ръцете.
Направих го, той отключи белезниците и отиде до вратата. Потърках китките си и се замислих за бягство, но никога нямаше да стигна далеч в бараки, пълни с войници, а не ми харесваше да бъда надупчена от куршуми.
— За какво са тогава дрехите и ваната, ако не за това?
Не че исках да съм курва. Просто това бе… най-логичното предположение.
Той игнорира въпроса ми и ми хвърли остър поглед.
— Използвай сапуна. Много от него. Бъди сигурна, че си премахнала миризмата си.
— Моята… миризма?
Миришех — всички миришеха, сега, когато дезодорантите бяха част от миналото — но аз не вонях. Той също миришеше. Всеки миришеше. Наклоних глава любопитно.
— Не разбирам.
— Работата ти не е да задаваш въпроси. Работата ти е да изпълниш, каквото ти казах.
— И… няма да ме разходиш наоколо?
Бях чувала истории за хубави момичета, които изчезвали в бараките и никога не се връщали. И тъй като не можех да нарека себе си хубава, а бях тук, където ми беше казано да взема вана, леко се побърквах.
Страхът трябва да се е изписал на лицето ми, защото пазачът поклати глава и ми посочи ваната отново.
— Няма да те нараним. Просто се почисти и облечи, и ще ти обясним.
Затвори вратата, заключи и тогава останахме само аз и ваната. Постоях за малко, несигурна, търкайки китките си и взирайки се дълго във водата. Обичах ваните, но не можех да се отърва от чувството, че имаше някакъв трик, за който не съм предупредена.
Като например в мига, в който се съблека, дузина мъже да влязат в стаята или нещо такова. Защо настояваха да се изкъпя? Нямаше никакъв смисъл.
Но… водата миришеше толкова свежо и чисто, а сапунът — на билки. Вдигнах го и го подуших. Лавандула. О, уау. Това беше стар сапун в магазина. Бях затворена в задушен, мухлясал затвор за две седмици. Миришех на пепел и пот, и Бог знае още какво.
Да върви по дяволите. Свалих дрехите си, хвърлих ги настрани и се плъзнах във ваната.
Ако ще бъда изнасилена, поне да скърцам от чистота.
Потопих се във водата до врата и простенах. Пълно блаженство. Нямаше значение, че бе хладка. Вана е. Последната беше Преди. От тогава беше една борба да вземам достатъчно храна и вода, не вана. В повечето дни просто се избърсвах с влажна дреха, а повечето хора не правеха дори това. Но всичката тази вода? Лукс. Сестра ми щеше да откачи, когато разбереше.
Ейми. Преборих се с желанието да се разплача. «Моля те, бъди добре, Ейми. Ще се измъкна от това и идвам при теб».
Ваната изгуби част от чара си щом се замислих за сестра си. Киснах още една минута, след което взех сапуна и методично изтърках крайниците и косата си. Измих се няколко пъти, докато водата вече не течеше мръсна по ръцете ми, щом ги облеех с вода, и чувствах косата си чиста.
Когато свърших, можех да чуя стражите да си говорят пред вратата с ниски гласове, сякаш не искаха да ги чуя. Обвих кърпата около себе си и отидох на пръсти до вратата, за да подслушам какво си говореха, но не можах да ги разбера. Гадост. Исках да разбера за петте други момичета. Нещата с примамката.
Трябваше да разбера какво става.
Сгънах мръсните си дрехи, колкото можех по-добре, защото исках да ги взема със себе си, когато се приберях. Отказвах да използвам «ако» в това изречение. Щях да се прибера. Проучих «роклята», която ми бяха дали, и трябваше да я обърна два пъти, преди да разбера как трябва да се облече. Беше странно парче плат, малко по-голямо от квадрат с дупки за ръцете и врата. Защо, да им се не види, искаха да го нося?