Разбира се, трябваше да намеря начин да кача Ейми на гърба на дракона, без да я изплаша. Саша също. Нямаше да ги оставя…
«Бъди спокойна, половинке», каза ми Каел, прекъсвайки потока от мисли. Главата му се повдигна и се взря в далечината.
«Спокойна?» Веднага погледнах в посоката, в която и той, нащрек. «Защо? Какво има?»
«Няма нищо лошо. Но скоро ще имаме посетител.» И ми показа картина, която съвпадаше със силуета в мое ляво.
Обърнах се, огледах и видях петно на хоризонта. То постоянно нарастваше и си поех дъх, докато гледах как обръща от сградата и идва в нашата посока, върна се и пак се насочи към нас. Слънчевата светлина се отрази от златни люспи.
О, по дяволите.
Вцепених се в седлото и сграбчих по-силно дръжките, сякаш някак щяха да ме защитят.
«Това е друг дракон! Друг мъжки!», казах му паникьосана.
«Спокойно, Клаудия. Никой няма да те нарани. С мен си и си ми половинка. В безопасност си.»
«След нас ли идва?»
«Да… но след като подуши, че си моя, ще изгуби интерес.»
«Звучиш много сигурен.»
«Аз съм. Миришеш на мен. Огънят ми е в кръвта ти. Ще знае, че си белязана.» Мислите му определено бяха галеща милувка. Да го чуя ме накара да се чувствам леко сгорещена и болезнена, мислейки за това, което щеше да се случи, когато се приземим и бъдем сами отново. Това обаче не беше времето да мисля за това. Имаше дракон, насочил се към нас.
Нямаше и грам нервност в мислите на Каел и това малко ме успокои. Ако моят дракон не беше разтревожен, тогава и аз не бях.
Моят дракон. Колко странно естествено изглеждаше сега.
Крилете на Каел се наклониха, лявото по-ниско, и правихме мързеливи кръгове в небето като леко се снишавахме. Проточих врат, ръцете ми все още бяха хванали здраво дръжките, докато се оглеждах над големите люспести рамене на Каел за другия дракон. Той кръжеше наблизо и Каел изрева, като получи отговор веднага.
Нито един от двамата не звучеше ядосан, което означаваше, че това бяха друг вид драконови взаимоотношения от тези, които бях видяла. Каел обърна глава и видях, че очите му все още бяха кехлибарени, без черно. Изобщо не се тревожеше, затова се отпуснах.
Новият дракон се плъзна на земята, прибра крилата си и седна на бедрата си, докато отстъпваше няколко крачки. Той се огледа наоколо, главата му се завъртя и видях, че очите му бяха смес между черно и златно — повече първото, отколкото второто. Все още беше заключен в лудостта и това ме накара да се уплаша, но той не атакуваше.
Каел каза, че беше тук да говори, така че му повярвах.
«Права си. Точно затова съм тук. Никога не бих те поставил в опасност.»
Погалих врата му.
«Разбира се, разбира се», измърморих закачливо. «Ти беше прав, аз грешах.»
Кацнахме на голямо разстояние, сред разпръснати стари коли по средата на улицата. Каел събра криле и веднага надникна над рамото си.
«Махни коланите. Ти си ми половинка и си в безопасност с мен, но това не означава, че ще ги изкуша, като те развявам под носа им.»
Бързо разкопчах коланите си, леко неспокойна да чуя това.
«Мисля, че каза, че съм в безопасност?»
«Да», отговори спокойно той. «Но той все още е в плен на лудостта. В безопасност си, но това не означава, че ще те рискувам.»
Достатъчно разумно. Завърших с разкопчаването и той наклони раменете си достатъчно близко до земята, за да мога да се плъзна долу. Направих го и в момента, в който кракът ми докосна земята, почти паднах на колене. Клатушках се като младо еленче след дългия полет.
— Долу съм — казах. — Ще чакам тук.
Той се обърна и издиша срещу врата ми с голямата си муцуна.
«Няма да се бавя.»
Отдръпна се, насочвайки се към другия златен, и забелязах, че остана в драконовата си форма — извинете, бойната. Опашката му се люшкаше като на котка, единственият знак на вълнение.
Кършех ръце, опитвайки се да не се тревожа.
«В безопасност си, нали?»
Умственият му отговор беше успокояващ, безмълвен взрив на емоции.
Другият дракон изрева, докато Каел се приближаваше. Тръгна напред, но вместо към Каел се насочи към мен. Също толкова бързо Каел се премести и му препречи пътя. Верен на думата си, нямаше да позволи непознатия да ме нарани.
Не можех да спра да чупя ръце, гледайки как другият дракон беше втренчен в моята посока. Очите му непрекъснато се променяха в черно и сякаш гледах как се люшка между лудостта и разума, отново и отново.
«Успокой се. Той е стар приятел», каза ми Каел. «Помня името му. Дакх.»
«Стар приятел. Колко хубаво. Кажи му здрасти от мен.»
«Няма. Дакх се бори», отговори ми Каел. «Това място е лошо за нашите хора. Той не може да задържи разбирането за това, което се случва. Понякога дори не помни името си.» Имаше толкова тъга в мислите му. «Аз бях като него.»