Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж
„Савана Диспеч“
ЛЕГЕНДА ЗА МОРСКИЯ ВЪЛК
С. С. Джеймс
Савана, Джорджия, 1793
От абсолютно сигурен източник научихме историята на един легендарен герой. Мъж, толкова смел, толкова дързък, че никой не може да се мери с него. Тъмен като нощта, а корабът му — черен като крилете на гарван. Воден от призрачна ръка, той напада нищо неподозиращите екипажи на британските кораби и връща онова, което подлите британци са ни откраднали.
Той е истински американец. Изправен и горд — като Нейтън Хейл, който даде живота си, за да живеем свободно. Остава верен на мисията, която е поел по време на борбата за независимост, и връща на семействата им принуждаваните да служат в британската армия наши мъже.
Кой е този мъж, този герой?
Някои казват, че бил пиратски принц, решил да постигне нещо в живота си. Други твърдят, че бил бедно сираче и трябвало да се бори съвсем сам с грубата действителност. Трети пък ми разказаха, че някога бил британски матрос, изпитал на собствен гръб жестокостта на британския военен флот.
Едно обаче знаем със сигурност — този мъж търси хора от същата порода. Затова е последвал призива на Америка и е грабнал оръжието. Той е истинска легенда. Той е спасителят на нашите морета.
Но внимавайте, мили дами! От също така сигурен източник ми съобщиха, че е красив и опасен. Дяволски мъжествен. И има опит с нежния пол. Както някога рицарят Ланселот, и той оставя по пътя си безброй разбити женски сърца.
Защото има мисия, на която се отдава с повече страст, отколкото може да преживее в обятията на жена. Морския вълк не се опитомява. Никоя жена не би могла да го обвърже. Той е непредвидим като морето и също толкова опасен.
Като видите платна на хоризонта, вгледайте се внимателно. Дали са на преминаващ търговски кораб, или е военна фрегата? А може би са платната на „Отмъстителя“?
Гледайте внимателно и се молете на небето, врагове на Америка, тези платна да не се доближат до вас и ръката на отмъщението да не се стовари върху ви!
ПРОЛОГ
Оръдията бълваха огън и палубата на „Отмъстителя“ беше обвита в гъст черен дим. Битката бушуваше повече от час и Морган Дрейк се учудваше, че английската фрегата упорито продължава да се съпротивлява.
Това не се беше случвало отдавна. Повечето капитани познаваха флага му и след един-два залпа се предаваха и му позволяваха да се качи на корабите им.
Не и „Моли Дон“. Незнайно по каква причина капитанът й беше твърдо решен да води безсмислена битка. Какво ли беше натоварил корабът, та капитанът беше готов да рискува живота на целия си екипаж?
Скоро щеше да узнае.
Отново отекна гръм. Морган едва успя да се наведе, когато покрай него профуча едно гюлле и падна във водата, без да нанесе някакви вреди. Капитанът стисна здраво зъби и се изправи. Малко по-надясно, и сега щеше да търси главата си в разбунените вълни.
— Капитански дял от плячката за онзи от вас, който свали главната мачка! — изрева Морган, обърнат към канонирите. Играта започваше да му досажда и беше време да я приключат.
Осемте оръдия на главната палуба се изтеглиха напред. Веднага заредиха още четири. Морган усещаше под краката си треперенето на палубата, докато теглеха оръдията. Чу се съскането на фитилите, преди оръдията да стрелят почти едновременно.
След като дванайсетте оръдия се отдръпнаха, помощник-канонирите обляха дулата със студена вода, за да ги охладят и отново да заредят.
Морган се усмихна доволно. Хармоничните движения на топчиите винаги му доставяха удоволствие.
Как обичаше морските битки! До най-малките им подробности.
Докато шумът от битката гърмеше в ушите му, той наблюдаваше подготвянето на новия залп.
Само след няколко секунди шум от чупещо се дърво процепи въздуха. Такелажът на „Моли Дон“ се залюля застрашително и рухна. Главната мачта падна в океана и навсякъде се разплиска вода. Екипажът нададе победен рев.
Разяждащ дъх на сяра го задави. Часове наред бяха преследвали английската фрегата и най-сетне ловът бе приключил. Последният залп на „Отмъстителя“ бе направил плячката неспособна да се бие.
— Обръщайте, мистър Питкърн — нареди Морган и се обърна за миг към първия подофицер. — „Моли Дон“ се накланя надясно.
— Тъй вярно, капитане — отвърна Барни Питкърн и завъртя кормилото. „Отмъстителят“ описа елегантна дъга и след минута вече лежеше с широката страна към „Моли Дон“.
— Пригответе се за отбрана! — изрева Морган към дванайсетте стрелци, заели позиции в такелажа. Това беше неговата предпазна мярка срещу изненадите, които можеха да се очакват от борда на английската фрегата. — Ще стреляте само по моя заповед.