Морган се покашля и му хвърли предупредителен поглед. Усмивката на Робърт стана още по-широка.
— Ще ми кажеш ли как тази прекрасна млада дама е попаднала в твоята компания, Дрейк?
Вместо капитана отговори Серенити:
— Съдбата и някои нещастни обстоятелства станаха причина пътищата ни да се пресекат.
Робърт понечи да отговори нещо, но точно тогава видя Джейк, който бе слязъл от лодката и вървеше към брега.
— Божичко, но това е Джейк! Не вярвам на очите си! — извика той и се втурна да го поздрави.
— Веднъж Джейк му спаси живота — поясни Морган. — Робърт е много учтив джентълмен и не би те оставил така грубо, но отдавна не е виждал Джейк.
— Разбирам. Откъде познаваш Робърт?
Челюстта му се стегна, цялото му тяло се вцепени. Серенити вече мислеше, че няма да й отговори, но след дълга, много дълга пауза Морган изрече тихо:
— Бях женен за дъщеря му.
След като поздрави Джейк, Робърт се върна при тях и ги отведе в чакащата карета. Морган, Серенити, Джейк и Барни се настаниха удобно и скоро пристигнаха в изградена в гръцки стил господарска къща, разположена сред обширна плантация. Името й беше La Grande Maison. Робърт я представи на съпругата си Марта и малката си дъщеря Кристин и мъжете се оттеглиха в кабинета му.
Марта, която изглеждаше поне десет години по-млада от Робърт, имаше смеещи се сини очи и светло кестенява коса. Дребна, пълничка, много жизнена. Но в нея имаше още нещо, което идваше от дъното на душата — изглеждаше толкова ведра и щастлива, че всеки, който я видеше, се заразяваше от веселостта й.
Освен това Марта притежаваше способността да прониква дълбоко в сърцата на хората. Едва се бе запознала със Серенити, когато заповяда бързо да й приготвят ваната и настоя гостенката да се качи на горния етаж и да си отпочине.
Изправена до прозореца на просторната стая, в която я бяха настанили, Серенити се взираше във входната алея, обградена с прастари плачещи върби, обрасли с мъх. Кристин, която беше горе-долу на нейната възраст, надзираваше слугите, които пълнеха ваната с гореща вода и носеха кърпи и чисти дрехи. Макар да беше дребна като майка си и да изглеждаше крехка като китайска порцеланова фигурка, тя излъчваше спокойствие и авторитет. Серенити се съмняваше, че някой би посмял да й възрази. Веднъж поела командването, тя не го изпускаше от малките си ръце.
Докато Кристин раздаваше заповеди, Серенити мислеше за признанието на Морган, че е бил женен за Тереза, голямата дъщеря на Робърт Дрейк.
Тук някога бе живяла съпругата на Морган и Серенити, неволно се запита дали той я е обичал, какво са споделяли и какви спомени предизвиква у него тази къща.
— Мис Джеймс — извика Кристин, — банята ви е готова. Заповядайте, ще ви помогнем да се съблечете.
— Благодаря — отвърна Серенити и тръсна глава, за да прогони мрачните мисли. На леглото беше разпростряна светлосиня памучна рокля.
— Ще отива на очите ви — засмя се Кристин. — Роклята беше в корабния товар, който татко закупи миналата седмица.
— Прекрасна е, благодаря ви.
— Мис Джеймс ми звучи прекалено официално — усмихна се Серенити и се приближи до нея. — Моля ви, наричайте ме Серенити.
Кристин кимна.
— Виж, Серенити, познаваме се едва от няколко минути, но аз веднага разбрах, че нещо те тревожи. Искаш ли да поговорим?
Как би могла да говори с Кристин за онова, което я вълнуваше?
— Става въпрос за сестра ми и Морган, нали?
Серенити прехапа устни. Всъщност тя не искаше да говори за това, но нещо дълбоко в нея я тласкаше да го стори.
— Той… сигурно много е обичал сестра ти?
Кристин помилва утешително ръката й.
— Искаш ли да чуеш истината?
— Моля те.
Младата дама отпрати слугите и грижливо затвори вратата. После се обърна към Серенити.
— Тереза обичаше друг — призна тя с тих глас. — Син на местен фермер. Всяка нощ се измъкваше от къщи, за да се среща с него.
Серенити спря да диша. Това беше последното, което бе очаквала да чуе от Кристин. В очите на момичето нахлуха сълзи, в гласа й прозвуча безкрайна тъга.
— Родителите ни не знаеха нищо, а аз й бях обещала да мълча като гроб. Нямаш представа колко пъти съм си задавала въпроса дали постъпих правилно, като мълчах. Ако им бях разказала, ако поне бях споменала какво прави Тереза, може би нямаше да се стигне дотам. Може би щях да я предпазя…
Кристин извърна поглед.
— Срещаха се няколко месеца и един ден Тереза ми довери, че… ами, че семейството скоро ще се увеличи.