Серенити смръщи чело.
— Боя се, че не разбирам.
Кристин прехапа устни и се замисли. След малко кимна решително.
— Най-добре да ти разкажа всичко отначало. Цялата бъркотия започна с Морган.
— С Морган ли?
— Да. Когато най-сетне намери сестра си, Морган се зачуди къде да я настани. Пенелопе беше болна от ужасна болест и редовно получаваше пристъпи на лудост. Морган я доведе тук, защото мама е единственият човек, който има опит и може да се грижи за болни като нея. За съжаление скоро се разбра, че вече е много късно. Болестта се развиваше бързо. Мама и Тереза направиха всичко възможно последните дни на бедното момиче да протекат колкото може по-приятно и спокойно.
Кристин преглътна мъчително.
— Тереза се сприятели с нея. Обичаше я като сестра и й помогна да изживее остатъка от живота си достойно. Когато Морган научи какво се е случило с Тереза и че мъжът, който й го е причинил, е избягал и е станал моряк, веднага настоя тя да се омъжи за него.
Кристин помълча малко и продължи разказа си:
— Не можеш да си представиш колко отчаяна беше Тереза. Знаеше, че Морган не я обича, тя също не го обичаше, но заради бебето се съгласи да му стане съпруга.
Кристин отиде до отворения прозорец и се загледа навън, сплела ръце като за молитва.
— Морган, бог да го благослови, се опита да създаде дом заедно с нея, но не успя. Много пъти го виждах да седи на брега по залез слънце и да наблюдава прилива. По очите му личеше, че до болка тъгува за морето. Че много иска да се върне на кораба си. Въпреки това остана тук с Тереза, докато тя разбра и го помоли да не се притеснява за нея. Заяви му, че няма нищо против той да се върне отново в морето. Отначало той не искаше, но татко също настоя. Когато тръгна, обеща на Тереза да се върне навреме за раждането на детето.
Най-сетне Серенити проумя смисъла на разказа й.
— Но не е успял, така ли?
— Закъсня — отговори тъжно Кристин. — Тереза умря малко след раждането.
— А бебето?
— Роди се мъртво.
— О, Кристин, толкова съжалявам! — Серенити протегна ръце и я прегърна.
Кристин леко я потупа по гърба.
— Няма нищо. Надявам се, че Тереза най-сетне е намерила покой. През последните месеци беше много нещастна. Всяка вечер заспиваше с плач. Чувах как Морган ходи напред-назад пред общата им стая. Нямаше представа как да й помогне. Разбитото сърце се лекува трудно, Серенити. Най-голямото ми желание и Морган също да намери мир. Той се обвиняваше, че не е бил до нея, когато е починала.
Кристин се отдели от Серенити и нареди кърпите на ниско столче до ваната.
— Много се радвам да видя, че е щастлив с теб. — Тя кимна сериозно и се обърна очаквателно към новата си приятелка. — Ще ми разкажеш ли за намеренията, ви? Кога ще се ожените?
Серенити беше толкова смаяна, че в продължение на цяла минута не бе в състояние да каже нито дума. Когато най-сетне си възвърна дар слово, попита с дрезгав глас:
— Извинявай, но какво имаш предвид?
Кристин се усмихна мъдро.
— Не се притеснявай. Аз обичах Тереза, но обичам и Морган и много искам да е щастлив. Радвам се, че те е намерил.
— Не, не, не — отговори бързо Серенити, докато се питаше защо Кристин си мисли такива работи. — Между нас няма нищо. Няма да се женим. Моето намерение е да се кача на някой търговски кораб и да се завърна вкъщи, а той ще продължи плаването си.
Кристин, която се бе навела над ваната, се изправи отново със смръщено чело.
— Но аз си мислех…
— Ние с Морган не се разбираме добре — постара се да обясни Серенити. — Караме се за всяка дреболия.
Кристин се засмя облекчено.
— Той те докарва до лудост, нали?
— Точно така.
— А на теб ти харесва да го дразниш, докато побеснее? Страшно ти харесва?
Сега беше ред на Серенити да смръщи чело. Да не би Кристин да беше ясновидка?
— Откъде знаеш всичко това?
Кристин се засмя отново и лицето й засия.
— О! Не знаех, че си омъжена.
— Вече шест години — обясни Кристин. — Беше любов от пръв поглед. В мига, когато видях Джордж, разбрах, че той е мъжът на живота ми. Ти изпитваш същото към Морган. Още като ви видях заедно, го прочетох на лицето ти.
— О, не, не си права. Аз не бих могла да обичам Морган. Той е пират!
Кристин вдигна рамене, сякаш това нямаше никакво значение.
— И Джордж беше пират. И баща ми е бил пират. Мъжете често вършат неща, за които по-късно съжаляват. Мога да те уверя, че даже в най-лошите си времена Морган не е бил и наполовина толкова лош, колкото някои, които сега живеят на острова. Познавам пирати и морски офицери, които са проявявали невероятна жестокост — в сравнение с тях Джейк е кротко агънце. Повярвай ми — имало е моменти, когато Джейкъб Дъдли обръщаше в бягство и самия дявол.