Серенити не се усъмни нито за миг в думите й. Кристин застана зад нея и започна да развързва корсета й.
— Миналото на човека не е толкова важно. Най-важното е какъв е сега, а още по-важно е какво има в сърцето му. Морган те обича — заключи тя и обърна Серенити към себе си. Очите й бяха сериозни. — Никога не съм го виждала да гледа жена, както гледаше теб. Когато ме последва нагоре, беше готов да протегне ръка и да те спре.
Серенити избухна в смях.
— Нищо не убягва от погледа ти.
— Така е. Мама го нарича моето лично проклятие. — Кристин я обърна отново и продължи да развързва корсета. — Искам да ми кажеш нещо — ако Морган не беше пират, какво щеше да изпитваш към него?
Серенити се замисли.
— Той изглежда много добре, нали?
— Дяволски добре.
— И е очарователен — допълни тя с меланхолична въздишка.
— Абсолютно. И не забравяй — елегантен, мил, любезен…
Серенити почти не чуваше думите на Кристин, докато изброяваше добрите качества на Морган.
— Успява да ме разсмее дори когато съм му ужасно ядосана.
Кристин кимна доволно.
— О, мила моя, вече е късно да бягаш! И това ако не е истинска любов…
Серенити енергично поклати глава.
— Не зная дали вярвам в истинската любов — призна тя с дълбока въздишка. — Имаше време — и не беше много отдавна, когато вярвах в романтични приказки, но през последните седмици разорах, че животът… че хората не са такива, каквито бих искала. Те са каквито са и колкото и да се мъча, няма да успея да ги променя.
— Права си — отговори сериозно Кристин — но ние избираме човека, когото обичаме, не с ума, а със сърцето си. — Тя сложи ръка върху гърдите на Серенити, на мястото, където биеше сърцето и. — Ние обичаме въпреки всичките грешки, а понякога и заради тях. Кажи ми, ако не съм права, Серенити, но как се чувстваш в присъствието на Морган? Не ти достига въздух, нали?
— О, да.
— Понякога си ужасно нервна?
— Да, понякога.
— А копнееш ли за докосването му?
Серенити пламна и побърза да сведе глава. Как да признае такова нещо гласно?
— Значи да?
— Ами… да, но какво общо има това?
— Разбира се, че има. Ти си влюбена, Серенити. Затова следващият ми въпрос гласи: Какво смяташ да правиш?
14
Какво смята да прави? Това беше въпросът, който занимаваше Серенити, докато се къпеше.
Със способността си да извади истината на бял свят Кристин можеше да стане прокурор или адвокат. Тази млада жена притежаваше невероятно остър ум и говореше непрекъснато. Накрая Серенити се принуди да излъже, че я боли глава, за да остане сама.
Облечена в синята памучна рокля, тя седеше на избелелия диван пред отворения прозорец. Най-сетне можеше да даде воля на мислите си.
Тя беше влюбена.
Прозрението я улучи като удар и въпреки това тя се запита как през цялото това време е могла да бъде толкова сляпа за истината.
По каква друга причина би го разпитвала толкова подробно за миналото му? Със сигурност не защото бе записала една глупава стара легенда само за да установи след това, че тази легенда е мъж от плът и кръв!
Причината беше, че се чувстваше измамена от мъжа, на когото бе дарила сърцето си.
Пръстите й неспокойно опипваха кожената кесия, която й бе дал мистър Родейл, за да си купи билет за дома. Избелялата кафява кожа изглеждаше вехта, на някои места шевовете бяха разкъсани. От момента, в който получи парите, я изпълваше чувство за вина. Тогава много държеше да се прибере при близките си. Обеща на добрия готвач да му изпрати парите веднага щом стигне вкъщи. В действителност обаче не знаеше как ще го направи — нали той ще е отново някъде в морето.
Най-сетне ще се прибере у дома.
У дома…
Дори само звукът на думата „дом“ беше прекрасен. Ще види отново Хонър, Джонатан и баща си. И Дъглас.
Това я накара да се усмихне.
Но никога вече няма да види Морган.
Серенити затвори очи и си припомни какво беше изпитала в деня, когато фантомът от статията й неочаквано влезе в реалния й живот.
Как се бе почувствала вечерта, когато той се появи неканен на партито за рождения и ден.
Най-силно обаче беше чувството, което остана у нея, след като той излезе от библиотеката — че е пропуснала нещо, че не се е възползвала от случай, който няма да се повтори.
Морган.
Той беше нейният рицар в блестяща броня. Нейният възхитителен пиратски капитан, който…
… който ще разбие сърцето й, като отблъсне любовта й.