Да, точно така! Той имаше дълг към тази жена.
Защо да си купува билет за търговски кораб, като той може да я отведе до дома й безплатно? Веднага му хрумна и друга мисъл.
— Откъде има пари за билет?
Кристин вдигна рамене.
— Това не е смешно, Кристин.
— Аз съм на друго мнение. Но сега отивам при нея. Крайно време е да й кажа за кораба. Освен ако…
— Освен ако какво? — Морган се помоли отчаяната надежда, която покълна в сърцето му, да не се е изписала на лицето.
— О, нищо. — Кристин му обърна гръб и забърза нагоре по стълбата.
Кристин спря на първата площадка и хвърли предпазлив поглед назад. Морган изглеждаше гневен и за момент тя повярва, че наистина ще я последва.
— Ти си дяволски упорит, Морган Дрейк — прошепна тя. — Съжалявам бедната Серенити, че ще живее с такъв като теб.
Естествено, когато тя самата се омъжи за Джордж, свекърва й каза същото. Мъжете не бяха лесни, особено за влюбената жена. Преди първата брачна нощ собствената й майка й обясни, че през началните две години на брака си жената е готова да изяде мъжа си от любов. А през следващите години съжалява, че не го е направила.
Кристин се изкиска развеселено. Понякога и тя желаеше същото, но познаваше и болката, когато беше принудена да се раздели за дълго с любимия мъж. Познаваше и страха, че той няма да се върне.
Влюби се в Джордж в първия миг, в който го видя. Още тогава разбра, че без него никога няма да бъде щастлива. Знаеше, че той също я обича, но не смее да й го каже. „Баща ти ще ми откъсне главата, да не говорим за други части от тялото — обясни й Джордж. — Аз не съм подходящ съпруг за теб.“ И напусна острова. Кристин трябваше да го търси години наред, за да го завлече пред олтара. Засега никой от двамата не съжаляваше.
Тя не искаше Серенити и Морган да преживеят онези ужасни нощи, които бяха преживели двамата с Джордж, докато се питаха къде ли е другият… и с кого.
Още по-мъчително беше съжалението за пропилените години, които не можеха да се върнат. Години, през които можеха да живеят щастливо заедно.
Не, тя нямаше да стои и да гледа как двамата страдат. С тази мисъл в главата си Кристин започна да действа.
При тихото почукване по вратата Серенити се стресна.
— Да? — извика с леко треперещ глас.
Влезе Кристин. На лицето й бе изписана сияеща усмивка.
— По-добре ли си вече? Мина ли ти главата?
Серенити се изчерви виновно — Кристин беше искрено загрижена за нея, а тя я бе излъгала.
— И да, и не.
— Е, новините, които нося, сигурно ще ти помогнат — отговори Кристин и застана между дивана и прозореца. — Преди минути в пристанището влезе кораб, който ще продължи към Колониите.
— О! — прошепна изненадано Серенити и сърцето й се напълни с тъга. — Май трябва да се свържа с капитана.
— Не е нужно — увери я бързо Кристин. — Татко вече му разказа за теб и той заяви, че изобщо не е проблем да те отведе вкъщи.
Кристин се обърна към прозореца и докато си играеше със златните си къдрици, попита съвсем невинно:
— Не е проблем, нали, Серенити?
О, разбира се, че е проблем — бе готова да отговори Серенити. Как да се раздели с Морган?
— Естествено, че не е — излъга тя и отново изпита угризения на съвестта. — Знаеш ли кога смята да отплава капитанът?
— След три дни.
Три дни? Сърцето й натежа още повече. Само още три дни и вече никога няма да види Морган. Кристин се наведе над нея и изрече тихо:
— Много добре знаеш какво може да се случи за три дни, Серенити.
— Права си — въздъхна младата жена. — Светът може да пропадне. Някой може да ме нападне и да ме пребие. Или пък…
— Или можеш да накараш Морган да се влюби в теб и да ти направи предложение.
Серенити избухна в спонтанен смях. Дори само мисълта за това беше толкова смешна, че не можеше да реагира по друг начин.
Серенити отрезвя веднага и поклати глава.
— Морган ми даде да разбера, че бракът е последното, което иска.
Кристин скръсти ръце под гърдите и я изгледа строго.
— Мъжът казва едно, но мисли съвсем друго. Вярвай ми, Серенити. Когато става въпрос да се манипулират мъжете, даже прекрасната Елена не може да се мери с мен. — Тя се приближи още малко до приятелката си и продължи: — Помисли върху думите ми. Ако Морган се ожени за теб, няма да има нужда да слушаш злобните приказки на старите клюкарки в Савана. Обществото няма да те осъди. Е, ще поприказват малко как Серенити Джеймс избягала от къщи и се качила на някакъв си кораб, за да се омъжи за своята истинска любов, за единствения мъж в живота си. Но никога няма да казват за теб всички онези гадни, злобни неща, които ще чуеш, ако се върнеш сама.