Кристин се наведе още повече и устните й почти докоснаха ухото на Серенити.
— Помисли си — помоли я настойчиво. После рязко се изправи и отново отиде до прозореца. Серенити я послуша.
Да, Кристин беше права — решението беше добро.
— Но ако плаването по море е единственото, което той иска?
Кристин се обърна и на лицето й грейна усмивка.
— Няма да го задържаш. Пак ще излиза в морето, но не за дълго.
Серенити я погледна със съмнение.
— Какво те прави толкова сигурна?
— Видя ли някъде Джордж? — попита засмяно Кристин.
— Твоя съпруг?
— Ами да. Той обичаше морето също като Морган, а може би и повече от него. Кълнеше ми се, че никога няма да успея да го задържа на сушата. — Кристин кимна самодоволно. — Три месеца след сватбата ме остави и замина. И знаеш ли колко издържа?
Серенити поклати глава.
— Два дни! — Кристин вдигна два пръста, за да подчертае думите си. — След два дни се върна и се закле, че никога вече няма да ме напуска.
— Но сега не е тук!
— Права си — призна Кристин. — Но само ако се бях нацупила, щеше да остане. Принудена съм да го моля и да го заплашвам, за да тръгне на плаване.
Думите на Кристин звучаха като музика в ушите на Серенити. Само като си представи — да опитоми един пират! Да върти Морган на малкия си пръст — каква приятна перспектива.
Не, това звучеше твърде добре, за да е истина. Да посмее ли да се довери на Кристин?
Да, защо не? Кристин познаваше Морган много по-отдавна, а през краткото им познанство бе успяла да открие учудващи неща за нея самата. Кристин беше добра наблюдателка, в това не можеше да има съмнение. И познаваше хората.
Ако някой имаше право по отношение на Морган, това беше само Кристин.
За бога, ами ако веднъж в живота си се провали?
— Не знам, Кристин…
Младата жена вдигна рамене.
— Няма нищо. Давам ти време да си помислиш. Но мисли бързо. Нямаш много време.
15
Серенити се питаше дали е постъпила умно, като се е вслушала в думите на Кристин. Почти час домакинята и камериерката й я събличаха и обличаха, фризираха и гримираха, докато най-сетне останаха доволни от вида й. В момента се чувстваше по-скоро като коледна гъска, отколкото като жена.
Въпреки това резултатът й харесваше. Двете действително бяха успели да я превърнат в привлекателна млада дама. Грижливо фризираната коса падаше на меки вълни покрай лицето и по раменете и изглеждаше съвсем естествена. Както бе предсказала Кристин, светлосинята рокля подчертаваше изразителността на очите й.
— Само почакай да те види Морган… — прошепна Кристин, преди да слязат по стълбата.
Серенити заслиза бавно, като напразно се опитваше да успокои лудо биещото си сърце.
На прага на салона спря, но първият, когото видя, беше Джейк. Бившият пират разговаряше оживено с домакина. Морган стоеше с гръб към нея.
Дълбоко разочарована, Серенити се запъти след Кристин към дивана, където ги очакваше майката.
— Мили боже, мис Джеймс, изглеждате прекрасно — посрещна я с усмивка Марта. — Знаеш ли, Робърт — извика тя към съпруга си, — мисля, че трябва да държим мис Джеймс далече от очите на тукашните млади мъже.
Серенити се изчерви поласкано. Морган се обърна с обичайното си самообладание, но щом я видя, очите му се разшириха и погледът му светна. По лицето му бавно се разля одобрителна усмивка. По тялото на Серенити пробягаха тръпки. През целия си живот не беше получавала толкова прекрасен комплимент.
— Е, дами и господа — Марта се изправи, — всички сме гладни, нали? Време е да седнем на масата.
По погледа на Морган пролича към какво е насочен апетитът му. Тази мисъл беше още по-приятна.
Може би Кристин все пак имаше право.
Може би, но не сигурно. Все пак би трябвало да послуша новата си приятелка. Защото Кристин знаеше за мъжете сто пъти повече от нея.
Вечерята беше прекрасна. Трапезарията беше великолепно обзаведена — като останалата част на къщата. Два полилея от кристал и злато висяха над дългата махагонова маса от двете страни на огромен вентилатор, задвижван от спретнато облечен слуга с дълго въже.
Марта беше извадила най-хубавите сервизи и прибори, най-фините кристални чаши. Серенити никога не беше виждала такъв разкош. А храната беше невероятно вкусна, по нищо не можеше да се сравни с тази в Савана.
Поднесоха им печена гъска, пържено свинско, захаросани плодове, месни пастетчета, всичко с прекрасни гарнитури.
Тя слушаше с интерес, докато мъжете разказваха истории за морето. Морган седеше насреща й до Робърт, вляво от него беше Джейк, а Барни бе заел мястото отдясно на Джейк. Две места бяха празни, а отсреща седяха Марта, Кристин и тя.