— Знам, че подреждането на местата ви изглежда доста необикновено — заговори Марта, докато сипваше соса. — Но си помислих, че на мъжете ще им хареса да си спомнят миналото.
Смутена, че домакинята бе прочела мислите й с такава лекота, Серенити смачка салфетката в скута си.
— Не е нужно да ми обяснявате.
— Хапни малко от гъската — предложи й Кристин, когато един слуга застана с платото зад Серенити. — Тя е специалитет на Кармен. Трябва да я опиташ, за да знаеш какво значи гъска.
— Благодаря — усмихна се Серенити. — Сигурна съм, че е много вкусна.
Малката група помълча известно време, докато Марта се обърна отново към гостенката си.
— Морган ми разказа, че пишете.
— Да, мадам — отговори гордо Серенити.
— Имате прекрасна професия. Много се радвам, че най-сетне се запознах с човек, който пише. Но вие сте жена и сигурно ви е много трудно.
— Разбира се, не е никак просто. — Серенити хвърли бърз поглед към другия край на масата и забеляза, че Морган я наблюдава. Преглътна и се извърна към Кристин, която й се ухили знаещо.
— Някога и аз мечтаех да имам повече смелост и да променя нещо в света — продължи Марта. — Исках мъжете да ми се възхищават не само заради външния ми вид.
— Стига, мамо, татко съвсем не те обича само заради външността ти.
— Това е вярно, но му трябваха трийсет години брак и застаряващо тяло, за да разбере, че аз съм повече от това.
— Не си права, мамо.
— Кажете, Серенити, чела ли сте Мери Уолстоункрафт?
— С огромно въодушевление.
— Шокиращо, нали! — извика Марта. — Тя пише най-шокиращите неща, които някога съм чела. Но между нас казано — аз се възхищавам на възгледите й, що се отнася до възпитанието на жените. Мили боже, като си спомня, че аз се научих да чета само защото проявих желязна решителност. Спомням си как ме напляска баща ми, когато ме свари да чета. Бях само на тринайсет години. Като повечето мъже и той си мислеше, че книгите ще ми напълнят главата с безполезни, бунтовни мисли.
Така вечерята мина в оживени разговори, духовити забележки от страна на Кристин и коси погледи от Морган.
Когато се справиха с десерта, мъжете отново се оттеглиха в кабинета на Робърт. Марта отведе жените в салона.
— Серенити?
Като чу гласа на Морган, Серенити спря като закована.
— Да, капитане?
Той се приближи с отмерени крачки. Изглеждаше толкова мъжествен, че дъхът й спря. Светлината на свещите се отразяваше в очите му и ги правеше още по-тъмни и блестящи. В зениците святкаха развеселени искри, които я омагьосваха и излъчваха топлина.
— Хайде да се поразходим малко в градината. Вечерта е толкова приятна.
Серенити понижи глас, за да не я чуят Марта или Кристин.
— Отлично си спомням какво се случи през последната приятна нощ, когато се съгласих да остана насаме с теб.
Той се ухили като същински дявол.
— Обещавам, че няма да се случи отново. Ще се проявя откъм най-добрата си страна. — Приближи се до нея и прошепна в ухото й: — Освен ако ти не искаш да се повтори. В този случай ще дам всичко от себе си, за да не те разочаровам.
Сърцето й заби като лудо. Част от нея се радваше на думите му и на увереността, че той я желае силно.
Въпреки това съзнаваше, че не е редно да го окуражава.
— Много дръзко, капитан Дрейк. Ако си мислиш, че можеш да ме накараш да те следвам като домашно кученце, уверявам те, че се лъжеш. Аз не играя по свирката на мъж. Особено пък по твоята.
Той сложи ръка на гърдите си и се направи на тежко ранен.
— Думите ви пронизаха бедното ми сърце, милейди. Защо го сторихте точно сега, в разцвета на живота ми? Божичко, раната е смъртоносна… — Само след миг усмивката се върна на лицето му, още по-нахална отпреди. — Какво толкова има, ако ме придружиш в градината?
Морган погледна покрай нея към Кристин и Марта, които ги очакваха, и повиши глас, за да го чуят:
— Кажи й, че няма нищо лошо да прекара няколко минути насаме с мен, моля те, Кристин. Ти поне знаеш, че съм почтен мъж.
Кристин избухна в смях.
— Ами, знам, че си негодник. Точно така — ти си негодник, Морган Дрейк. — Направи крачка към тях и заяви решително: — Върви с него, Серенити. Ние с мама през цялото време ще стоим до вратата. Ако той се осмели да те целуне по бузата, трябва само да ни повикаш и ние ще дотичаме.
Морган я изгледа предупредително и се обърна към Серенити:
— Тръгваме ли?
Предложи й ръката си и тя автоматично я пое. Сложи пръсти на лакътя му и му позволи да я изведе навън.
Нощта беше наистина прекрасна. Градината изглеждаше като в рая, може би още по-грижливо поддържана от райската. Рози и бръшлян растяха на шпалири, обградени с висок жив плет. На равни интервали бяха поставени мраморни пейки. Кристин й бе разказала, че градината е слабостта и голямата гордост на Марта, и това личеше навсякъде, във всяка дребна подробност.