Кристин поклати глава.
— Мила моя, ти не разбираш. Уверявам те, че няма да си помисли нищо такова. Мислите му ще бъдат изцяло заети с нещо друго. Би могла да му отсечеш главата, без да забележи.
Серенити избухна в смях.
— Не би трябвало да говорим за такива неща. Неприлично е.
— Ами! — отвърна дръзко Кристин и също сложи ябълката на гърдите си. — По този въпрос имам друго мнение. Приличието е нещо прекрасно, но няма да стопли леглото ти.
Серенити изохка шокирано, но Кристин изобщо не се впечатли. Подхвърли ябълката, улови я ловко и продължи уверено:
— Да се върнем на урока. След като ти върне ябълката, направи така, че да продължи да гледа тялото ти, като вземеш предмета и го поднесеш към деколтето си. — Кристин илюстрира правилото, като плъзна ябълката по деколтето си.
— Но аз нямам деколте.
— Тази вечер ще имаш.
Късно следобед двете бяха в спалнята на Кристин. Вече бяха избрали роклята за вечерта и сега Серенити седеше пред тоалетката, а Кристин експериментираше с косата й.
Серенити слушаше търпеливо указанията на приятелката си и се питаше дали ще ги запомни всичките.
Най-лошото обаче тепърва предстоеше.
Щом очите на Кристин потъмняха и на устните й изгря загадъчна усмивка, Серенити разбра, че нещото ще се случи.
— Знаеш ли какво — заговори Кристин и продължи да пъха фуркети в косата на Серенити, — за да сме сигурни в успеха, ни трябва конкуренция.
Серенити я погледна смаяно в огледалото.
— Конкуренция ли?
— Точно така — отвърна Кристин и огледа доволно сложния кок, който бе направила. — Трябва да ти намерим мъж.
— Нали за това говорим през цялото време!
— Да, права си — обясни търпеливо Кристин и спусна по няколко къдрички от двете страни на лицето й. — Но ни трябва още един мъж. Нищо не кара мъжа да желае жената по-силно, отколкото мисълта, че и друг се интересува от нея.
Вярно ли беше това?
Серенити не беше толкова сигурна, но дяволските искри в очите на Кристин бяха достатъчно доказателство, че приятелката й твърдо вярва в думите си.
Но това нямаше значение. На острова нямаше друг мъж, който да се интересува от Серенити. Чарли с шавливите ръчички беше много далеч.
— Е, ще се наложи да се откажем от другия мъж, защото…
— Да, да… — промърмори Кристин и посегна към четката. Очите й гледаха замислено. — Работата е там, че аз познавам един човек, който ще накара Морган да позеленее от завист. Този някой ще изпълни ролята съвършено. И без това ми дължи услуга и ще… — Тя сведе поглед и се замисли дълбоко. Накрая разтърси глава и изгледа решително Серенити. — Сигурна съм, че мога да го убедя.
Серенити беше по-скоро скептична, но не каза нищо и се съгласи да придружи Кристин на разходка с каретата. И без това искаше да разгледа острова. Обиколиха почти цялото градче и тя не се умори да се възхищава на ефективната му организация. Минаха покрай всички магазини, от които се нуждае една процъфтяваща общност — месарница, хлебарница, ковачница и така нататък.
Мястото беше наистина възхитително. Наскоро построените къщи приличаха по стил на тези в Савана и Чарлстаун. Красиво облечени жени с ръкави до лактите и модни шапки се разхождаха свободно между оскъдно облечените островни жени, до една с къси поли и голи ръце.
Ала всички тези впечатления избледняха, когато Кристин я въведе в ковачницата. За момент Серенити спря поразена на прага.
Ковачът стоеше пред наковалнята с гръб към тях и обработваше с чука си парче желязо.
През целия си живот не беше виждала нещо толкова прекрасно.
Дългата руса коса беше вързана небрежно на тила и се мяташе между бронзови от слънцето и вятъра плешки. Мускулите на гърба се свиваха и обтягаха, докато вдигаше и спускаше ръце. Тялото блестеше от пот.
— Стенли! — извика Кристин. Ковачът спря и погледна през рамо. На лицето му изгря усмивка.
— Кристин, скъпа моя — изрече той и остави желязото. Пусна клещите в кофа с вода и свали големите кожени ръкавици.
— О, божичко! — прошепна Серенити. — Великолепна гледка. Невероятна.
По голите гърди личеше всеки отделен издуващ ги мускул. Ковачът приличаше на полугол митичен бог, завърнал се от битка с титани.
Дори великолепният гръб не я бе подготвил, че изведнъж ще се изправи срещу същинско олицетворение на мъжка красота. Младият бог имаше прекрасно лице със засмени сини очи и продълговати трапчинки от двете страни на устата.
— Стенли — повтори Кристин, която изобщо не се бе впечатлила от вида му, — позволи ми да ти представя новата си приятелка, мис Серенити Джеймс. Серенити, това е Стенли Феърхоуп, най-красивият мъж, роден някога на тази земя.