Выбрать главу

Стенли я удостои със зашеметяваща усмивка и трапчинките му изпъкнаха като два полумесеца.

— Въпреки това не успях да спечеля сърцето ти и да те накарам да се омъжиш за мен — отвърна с въздишка той. — До днес не ми позволяваше дори да те виждам.

Кристин извъртя очи. Стенли се обърна към Серенити.

— Радвам се да се запозная с вас, мис Джеймс.

Серенити остана безмълвна. Усмивката му стана още по-широка.

— Не бързайте, мис Джеймс. Успокойте се. В мое присъствие жените често се държат така. — Погледна отново към Кристин и очите му потъмняха. — Освен тази млада дама. Като ме види, и започва да се прозява скучаещо.

— Ти изобщо нямаш нужда от мен, за да подхранваш самочувствието си, Стенли. Освен това аз познавам истинската ти същност, а тя съвсем не е толкова очарователна, колкото си въобразяваш.

Стенли изпухтя недоволно.

— И с мъжа си ли говориш по този начин?

— Но разбира се! Това е причината, поради която Джордж се ожени за мен, а ти не можеш да ме забравиш.

Стенли поклати глава.

— Знам, че не си дошла тук само за да ме тормозиш. Сигурно не е и просто посещение от учтивост. Хайде, кажи — какъв е най-новият ти план и каква ще е моята роля в него?

Кристин се ухили като котка, надушила сметаната. Сложи ръце зад гърба и се надигна леко на пръсти.

— Добре де, ще ти кажа. Искам да ухажваш Серенити.

Смаяният му поглед разсмя Серенити и й помогна да си върне дар слово.

— Това е глупаво, Кристин. Морган никога няма да повярва, че такъв мъж се интересува от мен.

Стенли се смая още повече.

— Морган Дрейк?

— Познавате ли го?

— Познаваш ли го? — попитаха едновременно двете млади дами.

— Но разбира се. Дължа му живота си. Бях на борда на първия английски кораб, нападнат от него, след като стана пират.

Серенити смръщи чело.

— Защо тогава казвате, че му дължите живота си? Мислех си, че не е вземал пленници.

— О, не, мис Джеймс, не сте права. Той наказваше англичаните, защото го заслужаваха, но се държеше много добре с американците, принудени да служат на английски кораби. Докара няколко от нас на острова, други останаха на кораба му и се присъединиха към екипажа му.

— Проклятие! — изсъска Кристин и прекъсна безкрайно интересния за Серенити разговор. — Тогава той знае кой си. Няма да се хване на въдицата.

— Не вярвам, че ме помни — успокои я Стенли. — Оттогава минаха почти единайсет години. Бях на четиринайсет, а той беше малко по-голям от мен.

Лицето на Кристин се разведри.

— Слава богу! Щом твърдиш, че не те помни, ще го разиграем.

— Какво искаш от мен?

— Ти, красавецо Стенли, ще изпълняваш ролята на капитан Феърхоуп, собственик на „Морската принцеса“ — търговски кораб, поел курс към Чарлстаун.

— Какво?

— Тази вечер ще бъдеш капитан от колониите, който веднага се е почувствал привлечен от мис Джеймс — обясни търпеливо Кристин и направи широк жест към Серенити.

— Ти ще си капитанът, който й е предложил да пътува с неговия кораб, за да се прибере при семейството си.

Стенли смръщи чело.

— Защо?

— Защото уважаемият Морган Дрейк е влюбен в Серенити, но отказва да го признае.

Стенли се намръщи заплашително.

— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в тази подла игра. Няма да сторя нищо, което би могло да засегне капитан Дрейк.

Кристин се изстъпи пред него и сложи ръце под брадичката си. Спусна клепачи и го изгледа изпод дългите си мигли. Серенити проследи с почуда как приятелката й се впусна смело в неравната битка.

Стенли следеше всяко движение на Кристин като умиращ от глад, въведен в зала за тържествена вечеря.

— Не те моля да му навредиш — заговори с мек глас Кристин и пръстът й се плъзна предпазливо по могъщия му бицепс. Щом стигна до лакътя, тя рязко отдръпна пръсти. — Моля те само да го надхитриш.

Стенли примигна, сякаш едва сега се бе събудил, и я изгледа със съмнение.

— Само една жена би го изразила по този начин.

Кристин скръсти ръце под гърдите и го прониза с поглед.

— Поправи ме, ако греша, но нима един мъж, чието име не желая да спомена, не се опита да разкаже на Джордж, че съм се заклела никога да не се омъжа за моряк?

Стенли се изправи като свещ, мускулите на челюстта му се напрегнаха.

— Ти го каза!

— Може би, но ти се опита с хитрост да го накараш да ме напусне. Така ли беше или не?

— Това е нещо друго.

— И защо?

— Във войната и в любовта всички средства са позволени — отвърна сърдито той.

— Тук става въпрос за любов. За любовта между Морган и Серенити.