Морган енергично потисна гласа в главата си, който му казваше, че собственият му панталон със сигурност не е по-широк. Това беше нещо съвсем различно.
— Морган — поздрави го с усмивка Марта. — За мен ли са тези прекрасни цветя?
Е, добре, играта на Серенити я можеше и той. Пронизващият поглед на Марта го опари и той побърза да и подаде цветята.
— Но, да, да… Моля, заповядай.
Марта пое цветята и ги връчи на чакащата прислужница.
— Влезте, моля, и се запознайте с капитан Стенли Феърхоуп.
В очите на Марта светнаха странни искри и Морган беше готов да се закълне, че тук става нещо. Някой му готвеше коварен номер. Не, това беше смешно. За разлика от Кристин и Серенити Марта беше разумна, заслужаваща доверие жена.
Така нареченият капитан и Серенити се надигнаха и Морган осъзна болезнено факта, че ръката на мъжа беше в непосредствена близост до лакътя й. Не му убягна и че погледът на идиота непрекъснато се плъзга към деколтето й.
— Капитан Фетхоп — поздрави Морган с дълбок, едва укротен глас, потискайки порива да му издере очите. Слава богу, жалкият тип се сети поне да отдръпне ръката си от лакътя на Серенити.
— Името ми е Феърхоуп — отвърна „капитанът“ и се усмихна, при което на бузите му се появиха трапчинки. При жена може да изглеждат очарователно, но на лицето на мъж са абсолютно смешни, каза си разярено Морган.
— Чувал съм много за вас, капитан Дрейк — заговори отново Феърхоуп. — Позволете ми да стисна ръката на смелия моряк, който победи Уейърд Хейс.
О, значи натрапникът му се подмазваше! Никакъв шанс.
Макар и неохотно, Морган протегна ръка.
— Чух от няколко места, че по пътя насам сте имали сблъсък с пиратски кораб.
В очите на младия красавец светна веселие.
— Да, вярно е. Наистина срещнахме пирати. Глупави негодници, всички до един. Някой капитан трябва да изтреби из корен това зло на човечеството — само така почтените граждани…
— Капитан Феърхоуп — намеси се Кристин, за да сложи край на идиотската му тирада. После хвърли многозначителен поглед към Морган и обясни: — Добрият капитан вече даде съгласието си и обеща лично да се погрижи Серенити да се прибере вкъщи жива и здрава.
Сега вече Морган окончателно намрази русото нищожество.
Обещал лично да се погрижи, как ли пък не! Много добре знаеше какво го е накарало да даде това великодушно обещание.
Не. Никой нямаше право да пипне Серенити дори с пръст.
Той няма да се предаде без бой.
— Много мило от ваша страна, Феърфакс — изсъска Морган, — но аз вече й предложих същото.
— Да, и аз отказах — довърши Серенити. После сложи ръка върху пръстите на Станхоуп — или както там се казваше проклетият капитан, — и продължи сладникаво: — Мразя да съм в тежест на някого, но добрият капитан ми направи неустоимо предложение и нямаше как да не го приема.
— Тя ще се опита да завладее екипажа ви! — изтърси Морган и веднага се почувства пълен глупак.
Нещастникът се взираше в Серенити като замаян.
— Това е прекрасно. Моето сърце вече й принадлежи.
Серенити се изчерви.
Винаги ли е имала толкова розови бузки? — запита се невярващо Морган.
И толкова омайна усмивка?
— О, моля ви, Стенли — изгука сладко Серенити. — Винаги ли казвате такива шокиращи неща?
Морган побесня. Как смееше да говори така на друг мъж?
Искаше кръв! Кръвта на капитан Фетмакс!
Стейнхоуп Феърли изглеждаше обиден.
Много добре. Сега ще го разкъса, както бе разкъсала него, Морган. Това ще го научи да не се доближава до жената на друг мъж.
— Мис Джеймс — заяви нещастникът с потръпващ от възбуда глас, — аз ви харесвам извънредно много. Ще позволите ли да разкрия чувствата си? В интерес на всички?
Серенити се отдръпна и се намръщи.
— Какво казахте, моля?
Фейрхоуп явно не беше на себе си.
— Казах, каквото трябва, мис Джеймс. — Улови ръцете й и се отпусна на едно коляно пред нея. — Искам да се омъжите за мен.
Очите й се разшириха, устните потръпнаха.
Морган чакаше. Знаеше, че неговата малка мъчителка няма да го разочарова.
Ей сега ще му даде да разбере с няколко добре прицелени обиди и ще си го изпрати обратно вкъщи. Неговият малък дракон никога не би изтърпял подобно глупаво и смешно поведение.
— О, капитане, не зная какво да кажа.
— Как така? Обикновено не ви липсват думи, мис Джеймс — изсъска Морган, преди да е успял да се осъзнае.
Серенити се обърна към него и в погледа й пламна огън.
— Е, добре. Капитан Стенли Феърхоуп, приемам предложението ви.