Неустоимо привлекателна.
Само заради него ли се беше нагласила така?
От една страна, Морган се почувства поласкан. От друга обаче, беше готов да я удуши, задето правеше с него каквото си поиска.
Само за една единствена вечер беше обърнала света му с главата надолу. Бе извадила наяве най-съкровените му мисли. Морган Дрейк, пиратският капитан, който познаваше света, се бе превърнал във влюбен глупак.
И защо?
Защото тя бе посмяла да докосне друг мъж?
Морган се стресна от хода на мислите си. Това беше смешно. Какво го беше грижа, че тя харесва и други мъже?
Какво го беше грижа, че възнамерява да замине с Фетхед?
О, не, не беше нужно да се самозалъгва. Естествено, че го беше грижа. Не можеше да остане равнодушен.
Не можеше да го отрече. Истината стоеше съвсем ясна пред него — като каменната стена в градината.
Това бе моментът, в който осъзна, че я обича.
Прозрението го улучи като удар.
Я престани, заповяда си сърдито, това не е възможно. Тази жена постоянно го докарваше до ръба на лудостта. Не би могъл да обича жена, която се забавлява, като го мъчи.
И въпреки това я обичаше.
Обичаше словесните престрелки с нея, интелектуалния сблъсък с жена, която умееше да защитава мнението си. Обичаше смелия й дух.
Обичаше устните й, чувството й за хумор и особено израза в очите й, миг преди да започне някоя от скандалните си тиради.
Много му се искаше да го изкрещи, но даже животът му да зависеше от това, в този миг не беше в състояние да произнесе нито дума.
Защото беше мъж на делото, не на думите. Трябваше да й покаже любовта си.
Вдигна я на ръце, притисна я до гърдите си и закрачи с бързи стъпки към обора.
— Какво правиш? — изпъшка уплашено Серенити.
— Каквото трябваше да направя преди много време.
Серенити се скова в ръцете му.
— Къде ме носиш?
— На кораба си.
— Защо?
— Защото искам да си там.
Морган влезе в обора и се запъти към коня си, без да отделя поглед от нея. Изразът в очите й, който толкова обичаше, потъмни погледа й и той разбра, че ей сега ще започне поредната проповед.
— Вие, сър, няма да ме…
Устните му завладяха нейните, за да й попречат да продължи.
В първия момент тя се опита да се съпротивлява, но много скоро се поддаде. Когато отвори устни и му позволи да вкуси сладостта на устата й, той простена от желание.
Тази нощ ще я направи своя.
Но не в обора.
Пусна я на земята и посегна към коня си. Изобщо не си направи труда да го оседлае. Нахлузи на муцуната му една юзда и се метна на гърба му. Наведе се над шията на белия жребец и й протегна ръка.
— Ела, Серенити.
Едва тогава се сети, че тя може да откаже, и спря да диша.
Серенити се поколеба. Знаеше какво я очаква. Кристин се бе постарала да й обясни подробно какво се случва между мъжа и жената.
Ако отиде с него, ще се промени завинаги.
Не, не е така — поправи се тя. Вече беше променена. Той й бе показал неща, каквито никога не беше помисляла, че ще преживее. Той я бе накарал да усети неща, за които дори не беше подозирала. Оставаше само едно.
Бягай, Серенити.
Не, невъзможно. Нека злобните клюки да я преследват до края на живота й. Тази нощ ще загърби срама. Тази нощ ще живее само за него.
Тя потисна смело страха, който се надигаше в сърцето й, и му подаде ръка.
18
Морган беше готов да нададе триумфален вик, когато усети малката ръка на Серенити в своята. Усещаше нежността и благоуханието й.
Без да се колебае, той я вдигна пред себе си на гърба на коня. После заби пети в хълбоците му.
Най-сетне Серенити бе негова. И той ще се наслади на тази нощ като на никоя друга преди.
Тази жена ще му достави неизпитвано досега удоволствие.
Серенити въздъхна, облегна глава на гърдите му и се вслуша в мощните удари на сърцето му. Свежият морски въздух се смеси с мъжкия му аромат и тя неволно си представи беззащитна млада девица, изправена срещу морски дракон. Сравнението я разсмя.
Ръцете му я държаха здраво, докато жребецът галопираше по морския бряг и изпод копитата му пръскаше вода. Високо над тях висеше пълната луна и хвърляше тайнствени сенки по лицето на Морган.
Той беше прекрасен, нейният пират. И тази нощ щеше да й принадлежи, само на нея и на никоя друга.
Гласът в главата я предупреждаваше, че следващото утро ще ги раздели, но тя не желаеше да го слуша. Утре щеше да мисли за раздялата.