Тази нощ я водеше в прегръдката на Морган — и тя искаше точно това. Може би правеше грешка, но така желаеше. Доскоро беше живяла като изпълнителна, съвестна, добродетелна млада дама. Днес, един-единствен път, ще направи онова, което иска, и ще приеме последствията, каквито и да са те.
Той сложи ръце на гърба й и започна да откопчава дългата редица копченца.
— Страх ли те е? — В гласа му звънна нежност.
— Умирам от страх — отговори честно тя.
Погледът му я опари.
— Няма да ти причиня болка.
Серенити стисна устни, за да не му напомни, че вече го е направил. Че утре сутринта ще й причини още по-силна болка.
Когато я видя със Стенли, той изпита ревност. Това не можеше да се отрече. Може би дори я обичаше, макар и по свой начин. Ала не искаше да се задължи с нищо към нея и тази увереност я прониза дълбоко в сърцето.
— Дръж ме здраво — прошепна отчаяно тя. Днес трябваше да го усеща съвсем близо, за да не загуби увереността си, че го иска.
Внезапно пожела да го види също така раним, както се чувстваше самата тя. Със смелост, която я изненада, разкопча елека му и измъкна ризата от панталона. Съблече го толкова бързо, че шалчето остана на врата му. Морган се засмя, развърза го и го хвърли върху увеличаващата се купчина дрехи на пода.
Серенити впи жаден поглед в могъщия му гръден кош. При всяко движение, което правеше, мускулите играеха под кожата. По ключицата му минаваше назъбен белег, дълъг почти десет сантиметра. Тя протегна ръка и прокара пръсти по белега, за да усети топлата му кожа.
Морган взе ръката й и нежно целуна дланта. Серенити се усмихна на нежността в очите му и въздъхна щастливо. Той започна да целува ръцете й, една след друга, спря за малко на лактите и скоро стигна до шията й. Устните му бяха меки и твърди едновременно, плъзгаха се по плътта й, караха я да тръпне и я правеха слаба и безволна.
Тя затвори очи и отметна глава назад, за да се наслади докрай на близостта му.
Морган Дрейк беше мъж като никой друг.
Морган беше опиянен от свежестта й. Никога през живота си не беше вкусвал нещо по-приятно от солта по кожата й. Ръцете й се плъзнаха по гърба му и оставиха гореща диря. Той простена, вдигна я отново на ръце и я отнесе до леглото. Положи я предпазливо върху покривката и остана прав, за да я погледа.
Косата й се разпростря като ветрило върху възглавницата. Погледът му я изучаваше съсредоточено. Никога през живота си не беше вземал девица и изумен осъзна, че го е страх.
Не искаше да й причини болка. Не искаше да опетни името й, но вече нямаше сили да се отдръпне от нея. Имаше нужда от тази жена като от въздуха, който дишаше.
Утре, утре ще се занимава с последствията. Тази нощ им принадлежеше.
Решително свали панталона си.
Серенити преглътна. Лицето й пламна от срам, но не беше в състояние да отвърне поглед.
— Божичко, но той е огромен! — прошепна неволно.
Морган се засмя гърлено.
— Само за теб — прошепна страстно и се отпусна на леглото до нея.
Взе ръката й, целуна я отново и я поведе към слабините си.
Серенити преглътна мъчително. Ала като усети в ръката си кадифената му твърдост, срамът й отлетя. Той затвори очи и простена, по-точно изръмжа. Окуражена от властта, която имаше над мъжа до себе си, толкова силен и властен, тя продължи да го милва. Този мъж не се боеше от нищо, не даваше сметка на никого, но беше като памук в ръцете й. Когато милувките й станаха дръзки, Морган шумно пое въздух.
— По-внимателно, Серенити. Ако продължаваш така, и двамата ще останем разочаровани.
Изтегна се на леглото и я притегли върху себе си. Вдигна високо полите й, докато голият й корем се опря върху твърдите му слабини. Като усети тялото му между краката си, тя простена. Гледаше го право в очите, изпълнени с дълбока топлина. Докато той разхлабваше корсета й, ръцете й се плъзнаха по гърдите му.
— Целуни ме — изрече дрезгаво той.
Тя се наведе над него и косата й го обгърна. Морган захапа нежно устните й и бързо свали корсета и долната й ризка. Хладният нощен въздух помилва кожата й и тя потрепери. Ето, че беше гола. Обзета от смущение, се отдръпна от него и покри гърдите си с ръце.
— Недей — прошепна задавено той. — Не крий тялото си от мен. — Взе ръцете й и се надигна. Устните му намериха дясната й гърда и когато засмукаха зърното, Серенити извика от изненада. В тялото й нахлу горещина и се съсредоточи между краката. Без да съзнава какво прави, тя започна да се трие в члена му, който се притискаше към центъра на женствеността й.
И двамата простенаха.
Морган се отдръпна и я погледна отчаяно.
— Трябва да знаеш, че бих искал безкрайно да изследвам тялото ти, но ти се кълна, че ако не мога да те имам сега, ще умра!