Серенити не разбра какво иска той. Морган я целуна страстно и внимателно я обърна по гръб. Без да откъсва устни от нейните, разтвори краката й с коляно. Зарови едната си ръка в косата й, плъзна лявата надолу по тялото й, право към центъра на желанието й. Когато я докосна на мястото, където се събираха бедрата й, Серенити отвори смаяно очи и изпъшка, ала позволи на пръстите му да проникнат навътре.
Споменът за миналото удоволствие беше повече, отколкото можеше да понесе. Пръстът му проникна дълбоко и Морган прошепна в ухото й:
— Толкова е хубаво да те усещам. Толкова си тясна и готова…
Стрелна се навътре и Серенити се скова. Странно беше да усеща нещо толкова дълбоко в себе си.
— Болка ли ти причиних? — попита уплашено той.
— Не — отвърна честно тя.
Морган се усмихна, сведе глава и зацелува гърдите й. Бързият му език отново запали огън в тялото й. Без да помисли какво прави, тя вдигна крака и ги уви около кръста му, за да му позволи да се потопи още по-дълбоко в нея.
Морган простена, сякаш страдаше от ужасни болки. Съвсем бавно, за да не я стресне, започна да прониква в нея. Серенити прехапа устни, за да не извика. Никога не беше изпитвала подобно нещо. Той я обгърна от всички страни и я изпълни.
С всеки нов тласък удоволствието й нарастваше и тя беше сигурна, че няма да издържи нито миг повече, въпреки това той удължаваше сладкото мъчение.
— О, Морган — изохка тя и се вкопчи здраво в хълбоците му, за да направи тласъците още по-бързи и дълбоки.
Точно когато помисли, че сега вече наистина ще умре, тялото й експлодира също като в нощта на палубата. Когато дойде спасението, тя извика и цялата се разтрепери. Само след секунди чу дълбокия стон на Морган и усети как и неговото тяло се разтърси от силни тръпки.
Останаха в леглото цялата нощ, за да се насладят един на друг. Да опознаят телата си, да им се нарадват.
Морган не помнеше някога друг път да е изпитвал това чувство на задоволство, което го изпълваше. Това усещане за покой.
Без страх, без разяждащо съжаление. Разтърси глава и издаде тих смях. Серенити се опря на лакът и го погледна смръщено.
— Какво има?
Морган протегна ръка и изглади бръчките на челото й.
— Мислех си, че за първи път през живота си съм изпълнен с мир и покой.
Серенити се намръщи още повече.
— Не се сърди — помоли с усмивка той. — Мисълта е глупава, признавам.
Серенити го гледаше, сякаш се съмняваше в душевното му здраве.
— Как се сдоби с всички тези белези по гърба?
Морган зарови пръсти в копринените къдрици на косата й и въздъхна.
— Спомен от службата във флота.
— Никога няма да можеш да им простиш, нали?
При този въпрос нещо дълбоко в него се почувства освободено. Сякаш е било затворено в далечно кътче на душата му и сега е излязло навън. Каквото и да бе преживял, той вече не изпитваше гняв, нито жажда за отмъщение. Миналото вече нямаше значение.
— Целуни ме и ще им простя всичко.
Серенити се засмя и се наведе над него.
След малко Морган се отдели неохотно от нея, стана от леглото и й протегна ръка. Тя се подчини и се изправи.
— Какво си намислил? — попита с очакване.
— Нещо, за което мечтая, откакто те донесох на борда — обясни загадъчно той и я поведе към отворения прозорец.
Серенити погледна навън към морето, където лунната светлина танцуваше по вълните. Корабът се поклащаше в чувствения ритъм на прилива. Морган застана зад нея и сложи ръцете й върху рамката на прозореца.
— Морган? — промълви въпросително тя и бузите й пламнаха от смущение. — Ами ако ни види някой?
— Никой няма да ни види — увери я той. Нави косата й и започна да милва с устни мекия тил. — Искам да те любя, Серенити. Сега, докато и двамата гледаме към морето.
— Морган…
— Шшшт — прошепна в ухото й той. — Слушай мелодията на нощта, на вълните и морето.
Серенити се подчини. Ръцете му хванаха нейните и той се притисна силно до гърба й. Усети как членът му се втвърдява. Топлият му смях отекна в ушите й.
— Кажи името ми — заповяда той.
— Защо?
— Защото искам да го чуя от устата ти. Искам да чуя как казваш, че искаш отново да ме усетиш в себе си.
— Но, Морган…
Ръката му се плъзна по голите й гърди и започна да ги милва. Тялото й се събуди за нов живот, гърдите натежаха от желание. Ръката му бързо се плъзна надолу, за да намери центъра на женствеността й. В слабините й лумна пламък и тя се отдели за миг от него, колкото да каже:
— Сега, Морган, искам да те усетя в себе си сега, веднага!
Мъжът простена задавено и мощно нахлу в нея, като същевременно я повдигна, за да улесни проникването. През това време ръката му продължаваше магическата си игра. Серенити стенеше задавено при всяко движение напред и назад. Това продължи, докато той се заби дълбоко в нея и престана да се движи.