— Какво правиш? — извика Джейкъб.
— Ама гледай, няма кръв.
— Как така няма?! Искаш да кажеш, че се е съсирила?
— Не, бе, няма, гледай… изобщо няма! И при дингото видях едно стърчащо парче тел… както е тук. — Той прехвърли острието на ножа си върху кучето, като се качи отзад. От трупа на дингото не се проля и капка кръв. И двете животни бяха обезкръвени.
— По дяволите — каза Джейкъб. — Да проверим какво става надолу по оградата.
Петдесетградусовата жега сякаш бе изчезнала. Двамата бързо се качиха на Нисана и поеха по червените коловози, издълбани от самите тях.
Връщаха се с още три трупа — на кенгуру, заек и лисица. Опитаха се да ремонтират оградата още веднъж по-надолу, но тя пак започна да кърви. Спряха до „превързаното“ място и Марк заразмотава увитите парчета плат. Кръвта се беше съсирила, засъхнала около кръглата тел.
Джейкъб откачи радиостанцията от тавана на автомобила.
— Тук патрул 238. Спешно имаме нужда от помощ. Повтарям — тук патрул 238. Спешно се нуждаем от помощ.
Когато отговорникът по оградата дойде и огледа нещата, когато кметът от близкия град, надвишаващ 50 души се чуди цял час над случилото се на 5 шишета бира, когато на следващия ден дойде човек от Аделаида, а ден по-късно долетя и подвижна лаборатория от Сидней, натрупана в един „Чопър“, все още не се знаеше отговора. Отговорникът по оградата, кметът, шефът на полицията в града, човекът от Аделаида, Марк и Джейкъб и новият човек от Сидней седяха и гледаха как екипът в бели престилки взема проби.
— Оградата не кърви навсякъде — нито в Куинслънд, нито в Нови Южен Уелс, нито дори в цяла Южна Австралия — накарах да се направят още няколко проверки и на други места — имаме проблем само в този участък от 70–80 км. — говореше шефът на оградата за щата на човека от Аделаида. Той кимна.
— Как мислите, че е станало? — попита той безмълвният господин в строг костюм, който се извърна и насочи към хеликоптера.
— Аз ще ти кажа как е станало — рече Марк. — Тези телени жила, образували се при разнищването на оградата от някое животно, са се забивали в тях и са изсмуквали кръвта им. Ето това е станало!
— Но как?!…
— Погледни оградата! — посочи Марк. — Погледни телта! Виж тези ромбчета, тези квадрати, виж как върви като безкрайна редица от скачени едни за други хиксове… не ти ли прилича на една огромна кръвоносна система?
Шафър го изгледа. Марк се изправи, приближи се до нея и проследявайки я с поглед, плъзна ръка по нея. После клекна и спусна ръка до долу. Зарови в пясъка и се обърна към колегата си:
— Къде намерихме най-много умрели животни?
— Между 251 и 272 стълб.
Марк погледна стълба пред себе си.
— Шафър, ела с нас.
Тримата се качиха на новата джипка „Тойота“ на отговорника и поеха покрай оградата. След няколко километра видяха стълб № 251 и продължиха още малко. Когато стигнаха средата, те спряха и слязоха. Марк взема лопатата, подаде търнокопа на шефа и другата лопата на Джейкъб.
— Какво?! — недоумяваше Шифър.
— Копай!
Тримата започнаха да отриват червения пясък и скоро достигнаха 50-те см, където оградата свършваше.
— Дай малко надясно.
Те продължиха да копаят, разширявайки дупката и изведнъж лопатата на Шифър се натъкна на нещо. Двамата му помогнаха да я откачи, изравяйки пясъка бързо установявайки, че тук оградата се проточваше надолу. Бяха на 60 см под земята.
— Джейкъб, да си се престарал напоследък?
— Е, г-н Шафър, гледам да си върша работата, ама чак толкова… не!
Докато говореха, Марк не спираше да дълбае, откривайки блестящата тел, която се спускаше все по-надълбоко и по-надълбоко.
— Ама скоро ще стигнем метър — посочи Джейкъб.
— Но оградата става по-тънка, телта по-фина — забеляза Шифър.
И действително плетката на телта се съсредоточаваше на едно място, създавайки кълбо от скупчена тел, от неврони, които се бяха увили, омотали взаимно и провряли един през друг, образувайки една топка от сияещи нишки. Кръвта течеше по оградата, захранвайки мозъка в ембрионален стадий. Тя бе пуснала „пипала“ в разстояние на тези 70–80 км, които се забиваха в животните и изсмукваха кръвта им, нужна им за развитието на мозъка. Той пулсираше полузаровен сред червените пясъци, а тримата седяха в изровената дупка и го гледаха.
Зад тях се чу шум на двигател. Човекът от Аделаида и човекът от Сидней идваха да проверят къде са отишли местните и да видят какво правят.