Огърлицата и кратуната

Роберт ван Хюлик Огърлицата и кратуната

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Да припомним, че в китайския език фамилното име (изписано тук с главни букви) предшества собственото

ДИ Жендзие

съдия на окръг Пуян, който отсяда за два дни в Речния град на връщане към своя пост

ТРЕТАТА ПРИНЦЕСА

любимата дъщеря на императора, която пребивава в Крайречния дворец, източно от Речния град

Госпожа ХОРТЕНЗИЯ

първа придворна дама

ЛЕЙ Май

главен евнух на Крайречния дворец

УЕН Тън

главен управител на Крайречния дворец

Полковник КАН

командир на императорската гвардия

Капитан СЮ

негов заместник

УЕЙ Чън

собственик на странноприемница „Синята чапла“

ТАЙ Мин

касиер на същата странноприемница

ПАПРАТОВА КЛОНКА

племенница на Уей Чън

ЛАН Лю

заможен търговец на коприна

УЧИТЕЛЯ С КРАТУНАТА

даоистки монах

ГЛАВА I Съдията Ди вижда свой двойник на един горски път; от студените води на реката излиза зловещ улов

Съдията Ди яздеше кой ли вече час през смълчаната, прогизнала от дъжд гора, когато по едно време спря коня и се вгледа тревожно в гъстия шумак над себе си. Виждаше само тясна ивица оловно небе. Ръмежът можеше всеки момент да премине в пороен летен дъжд. Черната шапка и кафявата му пътническа роба, обшита в черно, бяха вече доста прогизнали, а и по дългата брада и бакенбардите му блестяха дребни капки. Когато тръгна от селото по пладне, му бяха казали, че ако следва извивките по горския път, ще пристигне в Речния град за вечерния ориз. Явно някъде бе сбъркал пътя, защото по негова преценка яздеше вече цели четири часа, а наоколо не се виждаше друго освен високи дървета и гъст треволяк под коня. През цялото време не бе срещнал жив човек. Птиците по черните клони мълчаха, дрехите му сякаш бяха просмукани от мириса на влажни гниещи листа. Той избърса брадата и бакенбардите си с крайчето на шала, докато меланхолично размишляваше, че няма да е добре да се загуби, тъй като вече се здрачаваше, а отпред по южния бряг на реката се бе ширнала безкрайна гора. Май щеше да се наложи да прекара нощта на открито. Той въздъхна и отпуши гърлото на голямата кафява кратуна за вода, провесена на червен шнур отстрани на седлото, след което отпи една глътка. Водата бе топла и блудкава.

Сведе поглед надолу и избърса с ръка очите си. Пареше му от стичащите се по веждите вадички. Когато отново вдигна глава, замръзна на място и се взря недоверчиво в приближаващия силует на конник, който яздеше безшумно по мекия мъх. Сякаш виждаше свой собствен двойник: мъж с дълга брада и бакенбарди, нахлупил квадратна черна шапка, в обшита с черно кафява пътническа роба. Отстрани на неговото седло също висеше голяма кафява кратуна на червен шнур.

Той отново разтри очи. Щом се вгледа повторно, въздъхна с облекчение. Мъждивата светлина и възпалените очи го бяха подвели. Брадата и бакенбардите на другия бяха прошарени в сиво, пък и яздеше не кон, а старо дългоухо магаре. Но в следващия миг съдията отново застана нащрек — напряко през седлото на магарето бяха положени две къси копия. Ръката му се отмести към дръжката на окачения през гърба меч.

Мъжът спря пред коня на съдията Ди и се взря в него със замислено изражение на големите си очи. Широкото му лице бе прорязано от бръчки и въпреки достолепната стойка кокалестите му рамене стърчаха под износената кърпена роба. Онова, което съдията бе взел за копия, се оказаха всъщност патерици със завити краища. Той пусна дръжката на меча си и попита любезно:

— Дали този път води към Речния град, почитаеми господине?

Другият не побърза да отговори. Погледът му се беше спрял върху кратуната, провесена от седлото на съдията Ди. По устните му заигра усмивка. Впери в него безцветните си очи със странно изражение и произнесе с учудващо звучен глас:

— Да, мога да ви заведа до Речния град, докторе. По обиколния път.

Явно старецът го бе взел за лекар, тъй като съдията пътуваше сам, а също и поради кратуната, в каквито докторите често носят лековити настойки. Преди обаче да успее да поправи събеседника си, той продължи:

— Тръгнах от града по прекия път, малко по-надолу. С удоволствие ще ви посоча пътя, ще ми отнеме не повече от петнайсет минути.

Той обърна назад магарето си и промърмори:

— Май няма да е зле първо да видим какво става с онзи, когото извадиха от реката. Може би ще има нужда от вашата помощ, докторе.

Съдията Ди понечи да съобщи, че всъщност е съдия на Пуян, окръг в северната част на провинцията, но размисли, че тогава ще се наложи да обяснява подробно на случайния си познайник защо пътува в такова скромно снаряжение без официална свита. Вместо това попита само: