— Влезте вътре и ще ви обясня — прекъсна го тя. Дръпна се назад, за да му стори място.
Веднага щом съдията седна на тясната седалка, завеската се спусна плътно. Носачите нарамиха дръжките и потеглиха с бърза крачка.
ГЛАВА IV
Съдията Ди установява, че една млада дама е в състояние да го отведе твърде надалеч;
той минава през множество врати, но пред една е принуден да спре
— Какво означава това? — попита хладно съдията Ди.
— Че майка ми иска да ви види — сопна му се девойката. — Името й е Хортензия, тя е главната придворна дама на нейно височество.
— Болна ли е майка ви?
— Почакайте, докато стигнем гората.
Съдията реши наистина да поизчака, преди да сложи припряната млада дама на мястото й. Носачите позабавиха темпото. Отвън ставаше все по-тихо. След петнайсетина минути момичето внезапно дръпна завеската от прозореца. Движеха се по горски път между високи борове. Тя небрежно отметна качулката си. Косите й бяха събрани в семпла, но елегантна прическа със златен филигранен гребен над челото. Малкият й, леко вирнат нос придаваше на лицето й енергично изражение.
Тя се обърна към съдията и изрече със същия властен тон:
— Най-напред трябва да ви предупредя, че всъщност не знам за какво става дума. Просто изпълнявам нареждане. Затова е безсмислено да питате.
Тя потърси пипнешком под седалката и измъкна плоска кутия, облицована с лакирана червена свинска кожа, от онези, в които лекарите носят своите рецепти. Сложи я в скута си и продължи:
— В тази кутия ще намерите купчина бланки за рецепти, визитни картички на ваше име и…
— Сам съм си приготвил картички, благодаря — отсече съдията Ди.
— Няма значение. Сложени са също превръзки и шест кесийки с напълно безвреден, уж лекарствен прах. Били ли сте някога в град Уансян, на осемдесет мили нагоре по реката?
— Минавал съм веднъж оттам.
— Добре. Там зад храма на бога на войната живее почитаемият Куо, бивш секретар на дворцовия архив. Познава ви от столицата, а миналата седмица ви е повикал, защото получил пристъп на астма. И сега пътувате обратно към столицата. Запомнихте ли ясно всичко това?
— Ще се постарая да не го забравя — отвърна сухо съдията.
— Почитаемият Куо писал на майка ми, че ще минете из тези краища, и тя се възползва, за да ви повика на консултация. Тя също страда от астма, а вчера получи силен пристъп — момичето го стрелна с очи и попита разтревожено: — Защо носите меч? Това ще направи лошо впечатление. Сложете го под седалката.
Съдията Ди бавно изхлузи меча. Сам знаеше, че в който и да е дворец не се допускат въоръжени посетители. След като пропътуваха известно разстояние през смълчаната гора, пътят изведнъж се разшири. Минаха под масивен портал с двойна каменна арка, после по широк мраморен мост с изящно изваяни колони. От другата страна на крепостния ров се съзираха очертанията на високата двойна порта пред Крайречния дворец. Девойката придърпа плътно завеската. Съдията чу гръмко изречени команди и паланкинът спря на място. Предводителят на носачите прошепна нещо на стражите, после отново ги понесоха, този път по някакво стълбище. Чуха се стържещи звуци и дрънчене на отключващи се вериги, което показваше, че отварят голямата врата. Разнесоха се нови гръмки команди и носилката бе издигната за известно време, след което отново я положиха на земята. В същия миг завеските от прозорците и вратите се дръпнаха. Вътре нахлу ярка светлина и заслепи съдията Ди, който затвори очи. Когато отново ги отвори, видя насреща си лицето на сержант от охраната, залепено за прозорчето. Отзад се виждаха шестима стражници в позлатени доспехи, стиснали в ръце мечове. Сержантът попита кратко момичето:
— Надявам се, че с вас всичко е наред, госпожице? — а после се обърна към съдията: — Име, професия и цел на посещението?
— Аз съм доктор Лян Му, вика ме госпожа Хортензия, първа придворна дама на нейно височество принцесата.
— Слезте, ако обичате.
Двама стражници претърсиха съдията ловко и бързо. Опипаха дори ботушите му и извадиха оттам документа за самоличност. Сержантът го разгледа.
— Добре. Ще си го получите на тръгване, ваша светлост. Моля, госпожице, подайте ми лекарската чанта.
Той отвори плоската кутия и порови с дебелия си показалец из съдържанието. Върна я, взе кратуната на съдията, отпуши гърлото й, разклати я, за да се увери, че вътре не е скрита някоя кама, и му върна и нея.