Третата принцеса замълча. Вторачи се печално в дългите си бели длани, скръстени в скута, после продължи:
— Свалих я, защото веднъж, надвесена от същия прозорец, загубих една обеца. Не зная колко съм седяла там, погълната от очарователния изглед към реката. Когато най-подир се обърнах да си вървя, огърлицата я нямаше.
Тя вдигна към съдията очите си под красивите дълги ресници и го изгледа прямо.
— Наредих на дворцовите власти да предприемат най-обстойно дирене, и то незабавно. Както в двореца, така и извън него. Но досега не са открили никаква следа. А вдругиден се прибирам в столицата. Дотогава огърлицата трябва да се намери на всяка цена, тъй като баща ми държи да я нося постоянно. Мисля, всъщност убедена съм, че кражбата е дело на външен човек. Сигурно е доплавал с лодка и се е покатерил по стената, след това е грабнал огърлицата ми, докато съм стояла с гръб. Подробно бе установено местонахождението по това време на всеки един човек в тази част на моя дворец. Установи се, че крадецът е външен човек и затова възлагам разследването на вас, Ди. Налага се да свършите работата си в условията на най-строга тайна: никой извън двореца или вътре в него не бива да узнае, че именно на вас съм възложила задачата. Веднага щом я откриете обаче, ще трябва да излезете от анонимността, да упражните официалните си правомощия и публично да ми върнете огърлицата. Разкопчайте си яката, Ди!
Докато съдията отгръщаше десния ревер на робата си, тя извади от своя ръкав плътно навито руло жълта хартия. Надигна се и го пъхна под хастара на дрехата му. Бе висока на ръст, кокът й почти докосна лицето му, при което в ноздрите му нахлу нежният аромат на косите й. Тя отново седна и продължи:
— Този лист хартия, който току-що ви дадох, ще ви позволи безпрепятствено да влизате в двореца, без никой да посмее да ви разпитва. Ще ми го върнете заедно с огърлицата — по красивите й устни пропълзя лека усмивка и тя добави: — Щастието ми е във ваши ръце, Ди.
Кимна му в знак, че е свободен, и посегна към книгата си.
ГЛАВА VI
Излизането от двореца се оказва по-трудно от влизането;
обратният път на съдията Ди прекъсва внезапно
Съдията Ди се поклони ниско и се върна в спалнята на придворната дама. Въртящата се врата се затвори безшумно зад него. Бялата ръка на госпожа Хортензия все така лежеше отпусната върху малката възглавничка. Тъкмо когато отново обхвана китката й, на вратата се почука. Дъщерята отвори безшумно и пусна вътре две придворни дами. Първата носеше табличка с пособия за писане, втората — бамбукова кошничка с чиста нощна риза. Съдията пусна крехката китка, отвори малката плоска кутия и извади от нея лист за рецепта. Повика с пръст първата дама, взе четчица от подноса й и бързо нахвърли своите предписания: слаба доза ефедрин и успокоително.
— Лекарството да се приготви веднага — нареди той на дъщерята. — Надявам се, че на пациентката ще й олекне незабавно.
Той затвори кутията и се запъти към вратата. Младата жена го изведе мълчаливо на моста през двора, после се оттегли, без дори да се сбогува. От другата страна дебелият евнух се ухили със задоволство:
— Не се забавихте много, докторе.
Той преведе съдията през безбройните коридори в резиденцията на главния евнух, докато най-после стигнаха централния вход, където вече бе приготвено креслото носилка. Съдията Ди се отпусна на меката тапицирана облегалка и започна да прехвърля през ума си всички подробности на удивителния разговор. Принцесата се бе ограничила само с голите факти и нищо повече. Явно подробностите на странната кражба бяха твърде деликатни и тя не можеше или не желаеше да ги изкара докрай наяве. Но той имаше ясното усещане, че премълчаното от нея е много по-значимо от простите обстоятелства на случката. Тя бе убедена, че кражбата е дело на външен човек, но крадецът несъмнено е имал съучастник вътре в двореца. Защото е знаел предварително, че принцесата ще бъде на закритата веранда в точно определено време, а после по някакъв начин са му дали знак, че е свалила бисерната си огърлица и я е поставила върху масичката в ъгъла. Само някой скрит наблюдател в тази част на двореца би могъл да види това и да го съобщи на крадеца, който е изчаквал в лодка под павилиона.