Съдията се намръщи. На пръв поглед замисълът изглеждаше твърде рискован и ненужно усложнен. Дори ако принцесата наистина е имала навика около полунощ да се любува на гледката от прозореца, несъмнено е отивала там в компанията на една или повече придворни дами. Пък и организаторите на кражбата едва ли са могли всяка нощ при пълнолуние да държат закотвена лодка в подножието на павилиона. Логично беше да се предположи, че укрепленията на двореца денонощно се охраняват от стражи, които веднага биха забелязали подобна лодка. Колкото повече мислеше за това, толкова по-малко му харесваше възложената задача. Нещо не беше, както трябва. Единствено недвусмислени бяха основанията на принцесата да прибегне до помощта му — тя явно подозираше, че някой от близкото й обкръжение е замесен в кражбата, затова се нуждаеше от следовател извън дворцовите кръгове, за когото никои да не подозира, че е поел издирването на огърлицата. Оттук идваше настойчивото й желание за пълна секретност. Жалко, че не бе му дала план на тази част от двореца, която обитаваше. Явно първата му задача трябваше да бъде да огледа северната част откъм реката и да изучи подробно верандата и околния район.
Той въздъхна. Е, поне можеше вече да не се тревожи, че е влязъл в двореца под чужда самоличност и е измамил главния евнух. Скритият в подплатата на дрехата му документ недвусмислено доказваше, че е действал по изрично нареждане на Третата принцеса. Не трябваше и да се притеснява за скритите мотиви на капитан Сю. Този хитрец сигурно е знаел за кражбата, вероятно от своя началник полковник Кан, който като командир на императорската гвардия трябва да е взел участие в издирването. А Сю е препоръчал него, съдията, като най-подходящ да проведе тайното разследване. Той се усмихна кисело. Добре го бе изиграл хитрецът!
Носилката се сниши до земята и някой дръпна завесите. Намираха се в двора, където двамата с дъщерята на Хортензия се бяха прехвърлили от другия паланкин. Един лейтенант от охраната дрезгаво му нареди:
— Последвайте ме. Имам разпореждане да ви отведа при негово превъзходителство управителя на двореца.
Съдията Ди прехапа устни. Ако го разкриеха сега, щеше неволно да предаде доверието на принцесата, преди още да е започнал да изпълнява поверената задача. Въведоха го във внушителна приемна. Зад богато украсеното, отрупано с книги писалище насред залата седеше слаб мъж със сурово лице, сиви мустаци и рядка брадица, която подчертаваше отшелническия му вид. Широкополата му кафява шапка бе с позлатени кантове, корава брокатена роба в кафяв цвят пристягаше кокалестите му рамене. Изглеждаше целият погълнат от документа, който разглеждаше. Снажен дворцов служител със синята тога и шапка на съветник стоеше чинно зад неговия стол и четеше през рамото му. Пред писалището се бяха наредили десетина придворни. Някои от тях държаха кутии с книжа, други — обемисти папки. Когато съдията сведе глава и вдигна почтително ръце нагоре, усети как множество погледи се впиха в гърба му.
— Доктор Лян пристигна, ваше превъзходителство — доложи лейтенантът.
Управителят вдигна глава. Докато се облягаше назад в креслото, съдията успя да зърне документа, който двамата със съветника му изучаваха тъй напрегнато. Сърцето му се сви. Това беше собственото му удостоверение за самоличност. Управителят впери в госта малките си проницателни очи и запита с рязък металически тон:
— Как се чувства госпожа Хортензия?
— Предписах й лекарство, ваше превъзходителство. Надявам се, че нейна светлост бързо ще се възстанови.
— Къде проведохте консултацията си?
— Предполагам, че това е била нейната спалня, ваше превъзходителство. Присъстваше дъщеря й, а също и две придворни дами.
— Разбирам. Надявам се, че предписаното от вас средство ще се окаже ефикасно, докторе. Най-вече заради нея, разбира се. Но също и заради вас самия. Тъй като вече сте се заели с лечението, отсега нататък ще ви държим отговорен за нея.
Той му подаде с рязък жест документа за самоличност.
— Няма да напускате Речния град без изричното ми позволение. Можете да вървите.
Лейтенантът изведе съдията Ди. Но на половината път през двора той рязко спря и отривисто отдаде чест. Край тях мина много висок офицер в позлатена ризница и шлем с пера — униформата на полковник от гвардията. Железните му ботуши дрънчаха по мраморните плочки. Съдията зърна за миг бледо красиво лице със смолисточерни мустаци и подрязана брадичка.