С куцукане влезе Учителя с кратуната, следван от втория копиеносец. Старецът се насочи право към пейката и седна на нея. Сложи патериците между коленете си и се обърна към съдията:
— Седнете и вие, докторе. Ще се почувствате по-добре.
Съдията Ди седна. Ако се престореше, че се е примирил, имаше по-голяма вероятност да издебне внезапно враговете си. Главатарят им се бе изправил точно пред пейката, двама други стояха от двете й страни, а четвъртият почти се бе надвесил изотзад над съдията с гол меч в ръка.
Брадатият главатар прокара пръст по острието на меча си и заяви с известна приповдигнатост:
— Искаме да сте наясно, че ние нямаме нищо против вас лично. Правим само това, за което ни плащат, вадим си хляба.
Съдията знаеше, че това е смъртната им присъда. Разбойниците от простолюдието бяха суеверни: те винаги произнасяха нещо от този род, преди да убият жертвата си, за да се предпазят от призрака, който би дошъл да ги преследва след смъртта и да им носи нещастие.
— Разбираме ви напълно — отвърна спокойно Учителя с кратуната. После вдигна едната си патерица и с трепереща ръка я насочи към главатаря на бандата. — Само не ми е ясно защо са избрали за целта такова тъпо животно като теб!
— Сега ще ти затворя устата, дъртако! — изкрещя ядно брадатият. Той пристъпи към Учителя. — Ей сега ще…
В същия миг патерицата излетя със страшна сила към лявото му око и се заби дълбоко в него. Мъжът изрева от болка и изтърва меча си. Съдията се хвърли напред и вдигна оръжието от пода тъкмо когато разбойникът зад него опари рамото му със своя меч. Само след миг съдията беше на крака. Извърна се и заби меча в гърдите на противника, който замахваше към Учителя, за да го прониже. Докато изтегляше острието от омекналото тяло, видя как брадатият главатар се хвърля към Учителя с мръснишки ругатни. Зърна за един съвсем кратък миг новия замах на стареца с патерицата и ловкия му удар право в диафрагмата на главатаря, защото се наложи да отскочи и да отклони удара на следващия разбойник, насочен към главата му. Напред пристъпи вторият копиеносец. Той вдигна оръжието си, за да го запрати към съдията, но Учителя го препъна през глезена със закривения край на своята патерица. Мъжът се строполи, като изпусна копието си, което старецът веднага придърпа ловко към себе си с помощта на същата патерица. Брадатият великан се въргаляше на пода и стискаше с две ръце стомаха си, а от устата му излизаха хрипливи стонове.
Съдията установи, че противникът му е много опитен в боравенето с меч. Налагаше се да се напрегне максимално, за да отбива майсторските му атаки. Чуждият меч не притежаваше съвършенството на собственото му оръжие, великото острие на Дъждовния дракон, но по неволя бързо свикна с него и дори успя да изтласка врага си в един ъгъл, за да може да хвърли страничен поглед към другите двама разбойници. Но му се наложи да се съсредоточи изцяло, тъй като противникът му бе започнал серия сръчни финтове, редуващи се с опасни атаки.
Когато отново успя да вземе надмощие, съдията стрелна с очи Учителя с кратуната. Старецът продължаваше да си седи на пейката, но в ръката му вече имаше меч. Той отбиваше ударите на своя враг с удивително умение. Брадатият великан се олюляваше на краката си и се опитваше да се залови за стената. Противникът на съдията Ди не пропусна да се възползва от краткия миг невнимание. Преодоля защитата му и стремително насочи меча си към гърдите му. Съдията отскочи с известно закъснение и острието прониза ръката му под лакътя. За малко щеше да се забие между ребрата, но плоската кожена кутия, която бе мушнал под робата си, отби удара и така спаси живота му.
Съдията отстъпи с насочен меч и с поредица бързи финтове успя да си възвърне надмощието. Но по ръката му се стичаха струйки кръв, а и липсата на скорошна тренировка си пролича по учестеното дишане. Трябваше да довърши противника си колкото може по-скоро.
Със светкавично движение той премести меча от дясната в лявата си ръка. Както всички фехтовачи, достигнали висшата степен, умееше да си служи еднакво умело и с двете ръце. Противникът му за миг се обърка от неочаквания ъгъл на атака, разхлаби защитата си и съдията го прониза в гърлото. Мъжът падна възнак, а съдията изтича да помогне на Учителя с кратуната, като в движение викна на неговия нападател да се обърне и да се отбранява. Но внезапно замръзна на място. Пред втрещения му поглед се разиграваше невероятно зрелище.