Разбойникът с меча налиташе бясно към седналия старец и го обсипваше със светкавични удари. Но Учителя, опрял гръб о колоната, отблъскваше умело всеки от тях, при това със спокоен, едва ли не безразличен вид. Независимо дали атаката бе насочена към главата, или краката му, неговият меч по някакъв магически начин точно навреме се озоваваше на пътя на противниковия. Внезапно Учителя наведе надолу върха на оръжието си, стиснал здраво дръжката с две ръце. Когато в следващия миг нападателят му се хвърли напред, повдигна острието, подпрял края на ръкохватката в пейката между коленете си. Разбойникът не успя да се спре навреме. Залитна напред и мечът на стареца го прониза дълбоко в гръдния кош.
Съдията се извърна. Брадатият главатар пристъпваше към него с безумен поглед в оцелялото си око. Стискаше в ръка копие и се целеше в главата на съдията Ди. Магистратът се наведе светкавично и замахна към гърдите на противника. Щом брадатият рухна на земята, той се хвърли към него и изрева:
— Кой ви изпрати?
Великанът обели нагоре единственото си око. Плътните му устни беззвучно помръдваха.
— Как… — понечи да каже той.
От устата му бликна кръв, огромното му туловище се разтресе в конвулсии, после бавно застина. Съдията Ди се изправи. Избърса набразденото си с пот лице, обърна се към Учителя и каза задъхано:
— Много ви благодаря! Блестящият ви удар в началото изкара главатаря от играта и спаси положението.
Учителя с кратуната запрати със замах меча в ъгъла.
— Мразя оръжията!
— Ho ги използвате с несравнима ловкост. Отбивахте атаките на противниците си с такава точност, сякаш всеки техен удар бе обвързан с невидима верига за вашия меч.
— Нали ви казах, че съм само една обвивка — промърмори раздразнено старецът. — Понеже съм празен, плътността на моя противник от само себе си прелива в мен. Аз му ставам двойник и предугаждам всяко негово движение. Да се сражава с мен, е все едно да се сражава с отражението си в огледалото. Също толкова безсмислено е. Елате насам, ръката ви кърви. Един ранен лекар винаги представлява окаяна гледка.
Старецът съдра ивица плат от дрехата на мъртвия главатар. Превърза умело ръката на съдията Ди под лакътя, след което каза:
— Няма да е зле да хвърлите едно око навън, докторе. Опитайте се да разберете къде сме и дали скъпите на сърцето ни покойници не са очаквали още някого.
Съдията излезе навън, стиснал меча в ръка. Магарето кротко пасеше на просеката, осветено от призрачната лунна светлина. Наоколо не се виждаше жив човек. Претърси отсрещната постройка, откри, че зад нея има и други складове. Когато стигна до ъгъла на най-последния, пред очите му се ширна реката. Намираха се при най-отдалечения, източния край на кея. Той преметна меча си през гърба и закрачи назад.
Тъкмо влизаше в склада, когато погледът му се спря на надписа върху вратата — „Копринарница на Лан. Складове“.
Поглади замислено дългата си брада. Познайникът му от банята в странноприемницата притежаваше магазин за коприна в Речния град. Името Лан не се срещаше често и беше много вероятно складът да принадлежи именно на този любопитен господин. Куцукайки, отвътре излезе Учителя с кратуната, подпрян на своите патерици.
— Намираме се в края на речния кей — съобщи му съдията Ди. — Наоколо няма жива душа.
— Ще си вървя у дома, докторе. Чувствам се уморен.
— Имам една голяма молба към вас: да минете през ковачницата на ъгъла на рибното тържище. Нека ковачът прати някого да ми доведе тук коня. Аз ще огледам още веднъж мъртъвците, после ще трябва да доложа за нападението в щаба.
— Добре. Ако настояват да изслушат и моите показания, знаят къде да ме намерят — старецът яхна магарето си и бавно се отдалечи.
Съдията Ди влезе отново вътре. Повдигна му се от острата миризма на кръв и от гледката на четирите трупа. Преди да ги претърси, се зае да огледа отблизо балите в ъгъла. Разпори една с върха на меча и откри, че наистина съдържа необработена коприна. После погледът му бе привлечен от няколко тъмни петна върху пейката, на която бяха седели с учителя. Несъмнено бе кръв, и то пролята немного отдавна. Под пейката откри няколко тънки въжета, също напоени със засъхнала кръв. След това се върна при мъртъвците и претърси дрехите им. Освен медни грошове не откри нищо. Взе свещта от нишата и се вгледа в лицата им. Напомняха no-скоро градски побойници, отколкото професионални бандити. Наемни убийци, добре тренирани и вероятно добре заплатени. Но от кого? Остави свещта и си спомни за пропуска, който му бе дала принцесата. С показалеца и средния пръст успя да напипа документа под хастара на дрехата си. Разгърна го на пламъка на свещта и дъхът му замря, най-отгоре бе положено личното императорско клеймо с алено мастило, почти осем сантиметра в диаметър. Под него се четеше официално уверение, че притежателят на настоящото е временно назначен за следовател при императорския двор и разполага с всички правомощия. Датата, както и името на съдията Ди бяха добавени с дребен и изящен почерк от женска ръка. Най-отдолу се виждаше печатът на главния съветник, а в ъгълчето — и личният печат на самата Трета принцеса.