Той замълча, поглаждайки замислено брадичката си.
— Да, четиримата ви нападатели сигурно са били наемници на този южняк Лан. Местни хора никога няма да нападнат Учителя. Първо, защото твърде много почитат неговата мъдрост и, второ, понеже вярват, че притежава магическа сила, с която може да изтръгне душата на човека и да я затвори в кратуната, която носи. Но откъде са разбрали, че сте тръгнали на разходка, ваше превъзходителство?
— Преди да ви отговоря, Сю, искам да ви задам един прям въпрос. Докато разговаряхме тук днес следобед, ми стана напълно ясно, че освен тревогите за Лан и останалите нежелани посетители ви измъчват и много по-съществени проблеми. Тъй като благодарение на вас бях сериозно въвлечен в ситуация, за която съм в почти пълно неведение, настоявам да ми обясните всичко, и то незабавно.
Капитанът скочи на крака и започна да обхожда стаята, говорейки забързано:
— Много съжалявам, ваше превъзходителство! Напълно сте прав, разбира се. Трябваше веднага да ви разясня всичко. Голяма грешка направих, като премълчах.
— Хайде, човече! Става късно, а аз съм доста изморен.
— Да, ваше превъзходителство. Ами знаете ли, полковник Кан ми е близък приятел. Всъщност най-добрият ми приятел. Израсли сме в един град и винаги сме били много близки. Именно полковникът издейства да ме прехвърлят тук от столицата, защото се нуждаеше от свой доверен човек. Той е мъж на място, от знатен род военни. Изключителни професионалисти, но бедни за съжаление. И без солидни връзки в двореца. Освен това е малко саможив, държи твърде много на независимостта си, затова, както можете да си представите, на дворцовите кръгове не им се понрави особено това, че го назначиха за командир на гвардията в Крайречния дворец. На тях повече им харесват блюдолизци, които приемат и на свой ред връщат услуги, нали разбирате? Тъй че той си имаше много неприятности, но досега винаги е успявал някак да се справи с тях. Напоследък обаче му стана трудно. Канех го да сподели с мен тревогите си, но той се заинати и ми призна само, че е някаква дворцова афера. А на всичко отгоре вчера му се наложило да проведе някакво разследване: изключително деликатна история, както ми каза, просто не знаел откъде да я подхване. Според думите му не било възможно да обсъжда с мен каквото и да било, но работата можела да се окаже съдбовна за него. Нали си представяте.
— Всичко това е твърде интересно, но хайде, изплюйте камъчето.
— Разбира се, ваше превъзходителство. Та когато ви разпознах, си казах, че самите небеса ви пращат. Знаете каква почит изпитвам към вас. Помислих си, че най-малкото ще ми помогнете да се справя с всички тези богати мошеници, а след това бих могъл да опитам да ви уредя среща с моя полковник. Дано се съгласи да сподели с вас нещо повече относно това разследване, а вие, със забележителния си опит, бихте могли, ваше превъзходителство…
Съдията Ди вдигна ръка.
— Кога точно съобщихте на полковника, че съм пристигнал?
— Питате ме кога, ваше превъзходителство? Та аз ви видях едва днес следобед. Срещам се с полковника само сутрин, когато отивам в двореца за всекидневния си рапорт. Възнамерявах да му съобщя за вас веднага щом го зърна.
— Разбирам — съдията Ди се облегна на стола и бавно поглади бакенбардите си. След известно мълчание каза: — Трябва да ви помоля, Сю, да не споменавате и дума за мен пред вашия полковник. С удоволствие бих се срещнал с него, но още не му е дошло времето. Може би, ако го помолите, ще ми уреди визита в Крайречния дворец, преди да напусна града. Впрочем в коя част на двореца живее Третата принцеса?
— В североизточната, ваше превъзходителство. Най-уединеният и строго охраняван район. За да стигнете до него, трябва да пресечете целия дворец и да минете покрай канцеларията на главния евнух. Много умен мъж, така съм чувал. Другояче не би и могло да бъде, предполагам, че негово превъзходителство знае какво е зад пурпурните дворцови стени. Въздухът гъмжи от интриги.
— Неведнъж съм чувал да разправят, че Третата принцеса е изключително интелигентна и надарена жена. Не би ли могла да пресече тези подмолни игри?
— Може, разбира се, но само, ако е наясно какво точно става. За една принцеса, ваше превъзходителство, най-трудно е да научи какво се случва сред стотиците й дворцови служители. Отвсякъде я обграждат придворни дами, компаньонки, камериерки и какви ли не, а всяка една поотделно преиначава и най-малката новина според личния си вкус. Благодаря на небесата, че службата ми е извън стените на този дворец, ваше превъзходителство! — той поклати глава, после бързо добави: — Какво според вас трябва да предприема спрямо господин Лан? Ами четирите трупа в склада му?