— Спрямо самия Лан абсолютно нищо. Лично аз ще се заема с него, когато преценя, че му е дошло времето. Нека няколко ваши доверени служители да пренесат труповете в моргата. Да обявят, че това са горски разбойници, засечени от патрул, докато нападали случаен пътник. А, да, като говорим за разбойници, научих някои любопитни подробности относно убийството на касиера. Младежът е бил влюбен в жената на собственика на странноприемницата и съществува версия, че тя е отпътувала към село Десет мили, отвъд планината, отбелязано на картата от самия Тай Мин. Може би двамата са възнамерявали той да се присъедини към нея в селото. Но по пътя е бил нападнат и убит.
— Това е много интересно — промълви капитанът. — Щом госпожа Уей е била такава жена, нищо чудно да е имала и друг любовник. А ревността често е сериозен мотив за убийство. Знаете ли, получава се тъй, че двама от моите агенти заминават тази нощ за споменатия район. Ще им наредя да разпитат за госпожа Уей. Може би е отседнала в село Десет мили заедно с убиеца на Тай, откъде да знаем? Много ви благодаря, ваше превъзходителство!
Съдията Ди се надигна, а капитанът добави:
— Нападението над вас ме потресе. Не бихте ли желали да прикрепя към вас двама-трима от моите цивилни агенти за охрана?
— Не, благодаря ви, само ще ми пречат. Довиждане, Сю, ще ви държа в течение, ако науча нещо ново.
Помръкнал, капитанът го изпрати лично до долу. По главната улица се мяркаха малцина минувачи, тъй като наближаваше полунощ. Съдията Ди привърза поводите на коня си за един стълб пред входа на „Синята чапла“ и влезе вътре. В приемната нямаше никой, но през декоративната решетка зад гишето можеше да се види седналият гърбом господин Уей. Собственикът се бе свел над голяма кожена чанта, сложена на пода. Съдията заобиколи гишето и почука на решетката.
Мъжът се изправи и се обърна към него.
— С какво мога да ви бъда полезен, докторе? — запита глухо той.
— Пратете някой слуга да отведе коня ми в конюшнята, господин Уей. След като прегледах пациента си, излязох да се поразходя из гората и там се загубих.
Уей измърмори нещо за късния час и потътри нозе към задната врата на канцеларията си. Съдията Ди внезапно осъзна, че е уморен до смърт. Отпусна се в креслото до писалището и протегна скованите си крака. Зарея невиждащ поглед по декоративните извивки на решетъчната стена и си припомни удивителните събития от последните няколко часа. Бе решил, че по всяка вероятност повикването му в двореца е резултат на информацията за пристигането му в града, дадена от капитан Сю. Излизаше обаче, че той не се е срещал с полковника, пък и не знаеше нищо за кражбата на огърлицата. Явно някой друг от Речния град го бе разпознал и научил за фалшивата му самоличност от регистъра на „Синята чапла“. При това този неизвестен човек бе приближен на принцесата, тъй като само три часа след пристигането му в града госпожа Хортензия прати да го извикат. Всичко това бе твърде озадачаващо.
Някъде отгоре, над приемната, долитаха приглушените звуци на лютия. Музикантът явно обичаше да будува до среднощ. Погледът на съдията попадна върху отворената чанта на пода. Беше претъпкана с женски дрехи. Други висяха през облегалката на стола на господин Уей. Най-отгоре се виждаше връхна роба с дълги ръкави, ушита от червен брокат, с красива бродерия на златни цветя.
Собственикът на странноприемницата се върна и заяви, че конярят ще се погрижи за неговия кон.
— Съжалявам, че ви обезпокоих толкова късно, господин Уей — съдията Ди усещаше неохота да се надигне от удобното кресло, затова подхвърли небрежно: — Забелязах срещу конюшнята голяма тухлена постройка. Предполагам, че това е вашият склад?
Събеседникът му го изгледа косо, със злобно пламъче в неспокойните очи.
— Там има само вехтории, разни остатъци от счупени мебели, докторе. Едвам свързвам двата края. Само ако знаехте какви разходи имам — той взе червения дамски жакет и роклята от стола си, хвърли ги в чантата и седна. — Напоследък бях тъй натоварен, че дори не успях да събера дрехите на любимата си съпруга! — после промърмори като че ли на себе си: — Надявам се в заложната къща да дадат нещо за тях. Винаги съм й купувал само луксозни неща.
— Със съжаление научих за семейните ви проблеми, господин Уей. Нямате ли представа, кой би могъл да е прелъстителят на жена ви?