— Не бих се учудил, ако излезе онзи дълъг нехранимайко, дето идваше понякога да моли за портиерска служба. Живее в съседния окръг.
— Не мислите ли, че можете да повдигнете обвинение срещу него?
— Срещу него ли? Не, благодаря, ваша светлост. Той общува с горски разбойници. Не бих желал да се събудя с прерязано гърло! Всъщност истината е, че се отървах от жена, която не е стока.
Съдията Ди се надигна и му пожела лека нощ. На втория етаж цареше мъртва тишина. Щом влезе в стаята си, видя, че слугите са спуснали капаците на прозорците за през нощта, тъй че вътре бе топло и задушно. Понечи да ги отвори, но после размисли и се отказа. Нямаше смисъл да приканва евентуални нападатели за среднощно посещение. След като се увери, че резето на вратата е солидно, той се съблече и огледа раната на ръката си. Прорезът бе дълъг, но плитък. Почисти го с тампон, напоен в горещ чай, превърза го с чист бинт, след това се излегна върху тясното легло с намерение да си отпочине хубаво през нощта. Но спареният въздух го гнетеше и скоро целият плувна в пот. Пред него отново изплува обезобразеното лице на брадатия разбойник, припомни си с ужасяващи подробности и останалите мъртъвци. После отново се почуди, че за сакат старец като него Учителя с кратуната бе демонстрирал забележително безстрашие и ловкост в боя. Странно, след като разгледа отблизо лицето на Учителя в горския склад, то му се стори някак познато. Дали пък не го бе срещал и преди? Скоро тези объркани мисли го унесоха в сън.
ГЛАВА IX
Съдията Ди похапва царски;
рибарският късмет спохожда не този, който го желае най-силно
Съдията се събуди рано след ободрителен сън. Стана и разтвори капаците на прозореца. Ясното небе обещаваше чудесен летен ден. След като изми лицето и среса брадата си, закрачи напред-назад из стаята, скръстил ръце на гърба. После внезапно осъзна, че се шляе така само защото чака Папратова Клонка да му донесе сутрешния чай. Ядосан на самия себе си, реши да отиде да закуси в „Деветте облака“ отсреща. Нямаше да е зле да понаучи това-онова за града и да открие как би могъл да огледа по-подробно стените на Крайречния дворец.
Долу в приемната младият администратор се прозяваше зад гишето. Съдията Ди промърмори разсеяно в отговор на неговото „Добро утро“ и прекоси улицата. За разлика от „Синята чапла“ в „Деветте облака“ разполагаха със собствена гостилница, разположена зад приемната. В този ранен час край малките маси седяха не повече от пет-шест души и поглъщаха лакомо сутрешната си порция ориз. Зад тезгяха бе застанал нисък тантурест мъж, който гълчеше един намусен келнер. Той спря за миг, изгледа втренчено съдията с малките си кръгли очички, после пристъпи с клатушкане да го посрещне.
— За нас е чест да приемем един прочут столичен лекар, ваша светлост. Моля, заповядайте на масата в ъгъла, там е тихо и удобно. Ще се уверите, че кухнята на „Синята чапла“ изобщо не може да се мери с нашата. Ще си позволя да ви препоръчам пържен ориз със свинско и лук, а също хрупкава пържена пъстърва, току-що извадена от реката.
На съдията Ди му се щеше да хапне по-скромно, но пък не беше зле да поощри словоохотливостта на гостилничаря, за да понаучи едно-друго. Той кимна и дебеланкото викна поръчката към келнера.
— Стаите в „Синята чапла“ са доста уютни, дума да няма — подметна съдията, — но не бих желал да коментирам обслужването, тъй като ужасното убийство на касиера е разстроило реда там.
— Вярно е, господине. Мин си разбираше от работата, кротък и възпитан младеж беше. Но всъщност управляваше госпожа Уей. Оправна, способна жена, но много унизена от този скъперник, мъжа й. Ами че той й броеше всяко петаче! Когато се отбиваше при нас, винаги й давах по две курабийки с плънка от сладък фасул, нашия специалитет. Страшно ги харесваше. Дори в онази нощ, когато избяга, й бях дал три-четири. Не съм човек, дето ще погледне с леко око хойкането на една омъжена жена, господине. Но не може да се отрече, че Уей сам я тласна натам — той махна на келнера да идва и продължи: — А тя толкова държеше всичко да е наред. Искала е, преди да избяга, да предаде на племенницата си всички тънкости на занаята. Девойката е хубава, но малко горделива, ако питате мен. А госпожа Уей беше олицетворение на благопристойна съпруга. Де и моята да беше такава.
Келнерът донесе бамбуков поднос, отрупан с курабийки.
— Заповядайте, докторе — покани го собственикът с лъчезарна усмивка. — Вземете си колкото искате, заведението черпи!
Съдията захапа една, но установи, че са твърде сладки за вкуса му. Все пак възкликна: