— Чудесни са!
— Всичките са за вас, господине — дебеланкото се наведе над масата му и зашепна доверително: — А сега искам да ви кажа нещо, което сигурно ще ви заинтересува в професионален план. Половин час след всяко хранене усещам тъпа болка ей тук, вляво. После нещо започва да ми пари точно над пъпа, чувствам някъде дълбоко киселини.
— За консултации вземам по един сребърник — отбеляза учтиво съдията. — Плаща се в аванс.
— Цял сребърник! Но изобщо няма нужда да ме преглеждате. Исках ви само съвет. Освен това страдам от запек.
— Обърнете се към вашия лекар — прекъсна го рязко съдията и взе пръчиците за хранене.
Дебеланкото го изгледа обидено и се заклатушка към тезгяха си, като пътьом отнесе подноса със сладките. Съдията си хапна с апетит. Дума да няма, пържената пъстърва беше великолепна. На излизане от „Деветте облака“ забеляза Папратова Клонка, застанала на портала отсреща. Беше облечена в кафява връхна дреха и широки панталони с червен пояс. Червена лента прихващаше косите й. Момичето го поздрави сърдечно с „Добро утро“, после добави:
— Чудесно време! Какво ще кажете да поизлезем с лодката по реката?
— Не трябва ли най-напред да се преоблека?
— О, не. Само ще си купим сламени шапки по пътя. Тя го преведе по няколко тесни улички и не след дълго двамата се озоваха в източния край на кея. Съдията купи две сламени шапки. Докато тя завързваше своята с панделка под брадичката, той хвърли бърз поглед към складовете. Двама носачи отнасяха голям денк по просеката, надзиравани от слаб мъж с голяма длъгнеста глава. Папратова Клонка слезе по каменните стъпала до водата и посочи една малка лодка, привързана с верига между по-големите ладии. Тя я придърпа уверено, съдията Ди се качи и се разположи удобно на носа. С умели удари на кормилното гребло девойката изведе лодката от пристана, после замени греблото с дълги весла. Тъкмо преди да се насочи към талвега, съдията каза:
— Много ми се иска да разгледам поне отвън този прословут Крайречен дворец.
— О, нищо по-лесно! Ще се придържаме тогава до този бряг и ще пресечем реката малко преди двореца. И без това най-добрите места за риболов са точно срещу него.
Лек ветрец набраздяваше спокойните кафяви води, но сутрешното слънце приятно загряваше лицето на съдията Ди. Той прибра шапката в ръкава си и наложи на главата си сламената капела. Папратова Клонка бе съблякла връхната си дреха. Един червен шал пристягаше плътно приятно заоблената й гръд.
Облегнат на носа на лодката, съдията я наблюдаваше, седнала на кърмата срещу него, как размахва с изящни уверени движения дългото весло. Раменете и ръцете й бяха покрити със златист загар. Той се размисли с малко тъга, че младостта не може да бъде заменена с нищо. След това насочи вниманието си към брега. Високи борове растяха досами водата, извисили се над гъстия храсталак. Тук-там се мяркаха тесните устия на заливчета и малки потоци.
— В тези води няма нищо интересно — отбеляза тя. — Най-много три-четири рака и някоя дънна риба може да се улови. Още не е настъпил сезонът на змиорките.
Нагоре по течението гората се сгъстяваше. Обвити в мъх лиани се увиваха около ниските клони, надвесени до самата вода. След петнайсетина минути Папратова Клонка насочи лодката към талвега.
— Не може ли още малко да продължим край брега? — попита бързо съдията. — Сигурно вече сме наближили двореца и ми се иска да го огледам добре.
— Та да ни убият и двамата ли? Виждате ли онези цветни шамандури отпред? По-надолу, на кея, има огромни надписи с предупреждение към всички плавателни съдове да не навлизат в акваторията зад шамандурите. И на брега срещу двореца има същото любезно предупреждение. Прекоси ли някой линията, стрелците по бойниците ще го използват като учебна мишена за арбалетите си. Няма как, ще трябва да се любувате на двореца от безопасно разстояние!
Тя поведе лодката по-далеч от шамандурите. След малко той наистина зърна триетажната наблюдателна кула в северозападния ъгъл на дворцовия масив. Гората свършваше внезапно при тясно устие, очевидно началото на дългия ров, който обкръжаваше двореца отвред. Северната стена се издигаше направо от водата, леко наклонена навътре. По-ниски наблюдателни кули се извисяваха на равни интервали над назъбения край на стената. Ярки отблясъци от слънчева светлина играеха по заострените шлемове на стрелците.
— Доста внушително, нали? — подвикна от кърмата Папратова Клонка.
— Наистина! Нека идем малко по-нагоре, докато се изравним със североизточната кула. Така ще мога да разгледам всичко.
Край тях се плъзна голяма товарна джонка, чиито гребци замахваха с дългите гребла в ритъма на печален напев. Папратова Клонка се присъедини към него със звънкия си млад глас и загреба по-енергично, за да влезе в такт. Съдията си помисли, че стената изглежда твърде висока и заплашителна. Той изброи осем сводести отвора с решетки над самата вода: явно шлюзове към вътрешните канали в крепостта. После видя и павилиона, стърчащ от стената точно над последния сводест отвор. Представляваше закрита трапецовидна веранда с три издадени прозореца — големият отпред, по-малките отстрани. Прецени, че подпорите под павилиона слизат на около два метра над водата. Една малка лодка, вързана със синджир за решетката, можеше да остане незабелязана. Но как е възможно да се промъкне тук лодка, без да я видят стрелците от наблюдателниците?