— Надявате се да зърнете на прозореца прекрасната принцеса ли? Е, не е ли по-добре да тръгваме вече към отсрещния бряг?
Съдията кимна. Гребането срещу течението бе доста уморително и по раменете на Папратова Клонка блестяха капчици пот, а и слънцето прежуряше все по-жарко. Северният бряг не беше толкова обрасъл, тук-там сред зеленината се мяркаше сламената шапка на някой рибар. Когато наближиха сушата, Папратова Клонка хвърли малка котва с две завързани за по-голяма тежест тухли. Течението поде за малко лодката, после котвата явно се закачи и спряха на място. Девойката каза със задоволство:
— Тук е най-доброто място. Онзи ден с Тай Мин уловихме два чудесни костура. Я погледнете, в тази стъкленица съм донесла рачешки крачета, най-добрата стръв!
— Нашият учител Конфуций винаги е ловил риба с въдица — отбеляза съдията, докато закачаше стръвта, — никога с мрежа. Смятал е, че рибата трябва да има своя шанс за спасение.
— Чувала съм тази мисъл. Докато татко бе жив, обичаше да чете с мен класиците. Той между другото беше директор на селско училище. Аз съм единствено дете, мама почина, когато бях много малка, и татко посвещаваше на мен голяма част от времето си. Не, вземете другата въдица. За костура трябва по-дълга.
Тя заметна умело със своята и добави:
— Много щастливо живеехме. Но след смъртта на татко се наложи да дойда тук, в странноприемницата, понеже чичо Уей е най-близкият ни роднина. Не можех да взема със себе си книгите, които четяхме заедно, те бяха собственост на училището. Като образован човек и лекар сигурно имате голяма библиотека, нали?
— Доста е богата. Но нямам достатъчно време за четене.
— На мен много ми се иска да живея в дома на някой учен. Да чета книги за разни интересни неща, да изучавам рисуване и калиграфия. Така човек се чувства по-сигурен, нали разбирате? Докато леля още си беше в „Синята чапла“, добре си поминувахме. Вярно, чичо не й даваше пари за хубави дрехи, но тя бе наследила няколко топа разкошна коприна и аз й помагах да шие нови тоалети. Любимият й елек беше от червен брокат на златни извезани цветя. Тя много го обичаше и наистина й отиваше.
Съдията наведе пръта и върхът му почти докосна кафявата вода. Поразмърда се на носа и каза:
— Да, чувах, че леля ти е била красавица. Мога да си представя, че един чувствителен младеж, като Тай Мин, ще се влюби лудо в нея.
— Той наистина беше луд по нея. Убедена съм, че започна да играе комар само за да може по-често да й прави подаръци.
— Играта на комар е най-сигурният начин да изгубиш, не да спечелиш пари — разсеяно отвърна съдията. Стори му се, че усети леко подръпване на влакното.
— Тай Мин печелеше. Но според мен господин Лан нарочно го оставяше, за да го обере по-успешно след това. Направо ме побиват тръпки от този Лан.
— Лан ли? Къде играеха?
— Ами Тай Мин ходи на няколко пъти в кабинета на Лан. Ей, внимавайте!
Той остави влакното да се размотае между пръстите му. За миг в главата му се мярна едно предположение. Лан никога не би допуснал до себе си младия касиер, ако не е виждал някаква изгода от това.
— Отпуснете още! — извика възбудено Папратова Клонка.
Да, наистина трябваше да отпусне малко въдицата за Лан. Дори доста! Така би могъл и да стигне до евентуалната връзка между порутения склад на търговеца и позлатените дворцови врати. Той ту отпускаше, ту придърпваше, опитвайки да подреди в съзнанието си изводите от своята догадка.
— Теглете! — извика възбудено тя.
Съдията бавно нави влакното и от водата се показа един едър костур. Съдията се наведе през борда, улови мятащата се риба и я пусна в кошницата на дъното на лодката.
— Браво на вас! А сега гледайте мен — тя се взря в своята плувка с оживено поруменяло лице. Ветрецът вдигна нагоре един нежен кичур от лъскавите й коси, надничащ изпод сламената шапка. Съдията очакваше с нетърпение мига, когато щяха да се върнат на южния бряг, защото му се искаше да слезе на суша и да провери дали там има някаква пътечка. Но би било твърде жестоко да развали удоволствието на момичето. Той заметна наблизо и отново опита да подреди в съзнанието си различните версии. Фактът, че касиерът е бил подложен на мъчения, го бе заинтригувал още в началото. Но сега виждаше възможното обяснение. Гласът й го извади от вцепенението.